"Катастрофа": В Турция никога не са раждали по-малко деца

"За първи път в историята раждаемостта в Турция е спаднала до 1,48. Това е катастрофа!" Така президентът Реджеп Тайип Ердоган коментира актуалните данни и призова сънародниците си да раждат повече деца.

За да не намалява турското население, раждаемостта би трябвало да бъде 2,1. Но тенденцията продължава да е низходяща, посочва в тази връзка германската обществена медия АРД.

Ердоган знае, че това развитие е отрова за пазара на труда, за икономическия растеж и за пенсионното осигуряване. Затова трябва да се раждат повече деца – минимум по три в семейството, казва той. Неотдавна президентът дори попита риторично: "А защо не и четири или пет?"

С минимална заплата семейство не се издържа

Лидерът на опозиционната Републиканска народна партия Йозгюр Йозел обаче има конкретен въпрос към правителството: как с минимална заплата от 22 000 лири хората да раждат деца?

22 000 турски лири се равняват на около 450 евро. В Истанбул това не стига дори за малък апартамент под наем, да не говорим за издръжката на цяло семейство, се казва по-нататък в публикацията. От нея става ясно още, че много хора посочват тъкмо високите разходи за живот и образование като основната пречка да имат повече деца.

В тази връзка АРД цитира една майка, чието име не се споменава в публикацията. "Имам само едно дете. Работя като учителка и знам колко е трудно да се покриват разходите за едно дете в училище - учебни пособия, училищен автобус, обяд и така нататък. Почти невъзможно е да мисля за второ дете."

Ердоган вижда други причини за спада в раждаемостта

Турският президент обаче си търси други виновници - като ЛГБТ-движението, което той постоянно нарича "перверзно". Освен това Ердоган призовава мъжете да участват по-активно в семейните задължения. И все пак турското правителството признава, че семействата понасят големи финансови тежести. Затова то иска да разшири финансовата подкрепа за семействата. Ердоган обаче не вярва , че парите са единствената причина: "Във времена, когато доходът на глава от населението беше само една пета от днешния, раждаемостта в нашата страна беше почти два пъти по-висока", казва той, цитиран от АРД.

Парите играят съществена роля, смята Али Ерюрт, социолог в престижния университет Хаджетепе в Анкара. "Особено разходите за образование са се увеличили значително, тъй като частните училища са все по-разпространени. Започвайки от детската градина, всяка следваща степен на образование струва на семействата почти цяло състояние", казва той в интервю за АРД.

Ерюрт обаче не приема това като единствена причина за ниската раждаемост. Според него роля играят и фундаменталната промяна в обществото и различните очаквания от живота. "Предишната преобладаваща ориентирана към семейството нагласа, както и готовността за саможертва и безкористност все повече отстъпват място на индивидуалистични желания за личностно развитие, свобода и самореализация", подчертава той.

Родителите съзнателно инвестират само в едно дете

Към това се добавя и конкурентният пазар на труда – поне по отношение на по-добре платените професии. А за родителите възниква един вид конкурентна среда, в която децата им трябва да се състезават. Затова и младите родители съзнателно инвестират само в едно дете. Ерюрт дори говори за налагаща се "норма за едно дете".

Той не смята, че правителствените мерки като по-дълго майчинство или разширяването на детските надбавки са грешни. Но призовава за фундаментална промяна в семейната политика. Не е достатъчно просто да се иска по някакъв начин да се увеличи раждаемостта.

Държавата трябва да даде възможност на двойките да реализират желанието си да имат деца. Това включва по-добри възможности за отглеждане на децата и по-добро общодостъпно образование. "Разширяването на детските градини, подобряването на тяхното качество и поемането на по-голяма част от разходите от държавата би улеснило двойките да имат толкова деца, колкото желаят", казва Ерюрт пред АРД.

Ако в Турция скоро не започнат да се раждат повече деца, след 20 до 30 години населението ще започне да застарява.

Автори: Уве Люб (ARD) | Хюлия Акгулден (ARD)

Прочети цялата публикация