Езикът на омразата като стратегия: Политически маркетинг или култура на общуване

  Фразата „Не на омразата", изречена от Пеевски на вратата на кабинет 222А предизвика огромна вълна от всякакви карикатури, АI видеа с хипи изображения и купища нови плакати по площадите на България, които подгряха най-мащабния протест в политическата ни история, довел и до падане на правителството. Омразата има свои правила и език, които архивите на Народното събрание помнят. Груба реторика, обиди, прякори и липса на реален диалог - анализатори в „На фокус" очертаха тревожна картина на съвременната политическа комуникация у нас. Според тях конфронтацията не е случайна, а добре премислен инструмент с висока цена за демокрацията. Според преподавателя по реторика проф. Иванка Мавродиева днешната политическа комуникация в България се движи на два несъвместими пласта. От една страна - абстрактен, шаблонен и клиширан език, а от друга - груб, просторечен и често обиден регистър. Този разрив показва липса на осъзнаване, че политическата роля изисква отговорност към гражданите, които не са пасивни получатели на послания, а хора с критично мислене и очаквания за смислен разговор. Студентът по международна политика на френски Иван Крумов поставя акцент върху масовото използване на прякори и обидни етикети в политическия речник. Политически лидери и цели общности биват назовавани с подигравателни или унизителни имена, целящи ясно разграничение между „ние" и „те"

Прочети цялата публикация