Парите на Кремъл! Среща на върха на ЕС, на която ще се обсъди използването на замразените руски активи за Украйна

Срещата на върха на ЕС, по време на която ще бъде разгледано и предоставянето на помощ за Украйна, включително и чрез замразените руски активи, е сред основните теми на европейския печат тази сутрин.

Министрите на външните работи търсиха компромис в последния момент, за да спасят споразумението за предоставяне на жизненоважна финансова помощ за Украйна преди ключовата среща на върха на лидерите на ЕС днес, пише европейското издание на „Политико“.

До снощи лидерите на ЕС бяха разделени на непримирими лагери, поне публично, и изглеждаше малко вероятно да се споразумеят как да финансират Киев.

Само няколко часа преди държавните ръководители на 27-те членки да се съберат в Брюксел, двете опониращи си групи кръстосаха шпаги по въпроса за даването на Украйна на заем от замразените резерви на Руската централна банка, по-голяма част от които са в белгийския централен депозитар на ценни книжа „Юроклиър“ (Euroclear), отбелязва изданието.

Германия, заедно със северните и източноевропейските страни, заяви, че няма алтернативен план, но срещна твърд отпор от Белгия и Италия, който настояват за план „Б“ – подкрепа за Киев въз основа на европейски заем, гарантиран от общия бюджет на блока. България, Малта, Унгария и Словакия също се обявиха против използването на руските активи.

Само на няколко крачки от булевардите с множество магазини и оживения център на Брюксел, в непретенциозен небостъргач, се помещава финансовата институция, която държи ключа към съкровищница, която може да отключи едно от най-значимите решения, които Европейският съюз е вземал от дълго време, пише испанският в. „Паис“.

„Юроклиър“ – слабоизвестната белгийска клирингова институция, сега е под светлините на прожекторите. В нея се съхраняват 193 млрд. евро руски активи, голяма част от които собственост на Централната банка на Русия. Те са замразени от 2022 г. заради санкциите, наложени на Кремъл след инвазията в Украйна.

ЕС сега обсъжда дали да освободи над 92 млрд. евро от тях като „репарационен заем“ за Украйна, който да помогне на страната.

Ако подобно решение бъде одобрено на днешната среща, то ще представлява съществена промяна в европейската санкционна политика срещу Русия. С тази инициатива престижът на Европа е застрашен, отбелязва „Паис“. „Нека не се лъжем. Ако не успеем, ще бъде сериозно навредено на способността на ЕС за действие за години напред или дори повече“, заяви в понеделник германският канцлер Фридрих Мерц.

„Юроклиър“, където се съхраняват депозити в размер на 42,5 трилиона евро, засега запазва мълчание. Неговата ръководителка Валери Юрбен преди месец в интервю за „Монд“ каза, че не изключва институцията да заведе дело срещу ЕС, ако бъде приета правна рамка за размразяване на руските активи, което ще доведе до тяхната конфискация.

В. „Фигаро“ тази сутрин пише, че докато текат споровете в ЕС, Франция проявява неохота да използва замразените руски средства на своя територия.

Париж остава изненадващо дискретен относно размера на руските средства, държани във френски банки.

„От две години Париж отказва да разкрие сумата, замразена във Франция или правния статут на лихвите, генерирани от тези активи“, заяви пред „Фигаро“ Брад Сетсър - изследовател във влиятелния американски мозъчен тръст „Съвет за външни отношения“.

Междувременно белгийски политици и висши финансови ръководители са станали обект на сплашване по време на кампания, ръководена от руските разузнавателни служби, с цел да убедят страната да блокира използването на руските активи, съобщиха европейските разузнавателни служби, цитирани от британския в. „Гардиън“.

Според служители по сигурността сред тях са и ключови фигури от „Юроклиър“. Заплахи са били отправени срещу изпълнителната директорка Валери Юрбен и други висши служители на институцията, уточнява „Гардиън“.

„Юроклиър“ отказа коментар и посочи, че „всякакви потенциални заплахи се третират с най-висок приоритет и се разследват задълбочено, често с подкрепата на властите, когато е необходимо“.

Русия вече открито предупреди, че използването на активите би представлявало кражба, а руската Централна банка заяви, че ще търси обезщетение от „Юроклиър“ в размер на 230 млрд. долара.

Няма признаци на успокояване от страна на руския президент Владимир Путин, който е бесен от идеята, че европейците могат днес да преодолеят различията си по отношение на оказването на огромна подкрепа за Киев с руските замразени активи, отбелязва в. „Монд“.

Съединените щати от своя страна са раздразнени от отношението на Европа, която според тях говори прекалено много и не действа достатъчно, докато Белият дом иска да ускори нещата. Американският президент иска мир преди междинните избори през ноември 2026 г. Той може да загуби мнозинството си в Конгреса на тези избори и започва да се изнервя, отбелязва френското издание.

Прочети цялата публикация