Я камилата, Я камиларя

Разбирам ентусиазма след заявеното в Берлин.

Както биха казали в Перник - А ич?!

И все пак, и все пак, и все пак, и все пак... Това коментира във "Фейсбук" Николай Слатински.

Ето за всяко от тези "и все пак" по едно от четирите мои душевни терзания.

1. Заявеното в Берлин се базира на надеждата да се постигне мир и Европа заедно с Украйна правят крачки в тази посока.

Но!

Путин не иска мир. Путин иска капитулирала, предала се Украйна. Путин иска Война - само така той ще остава на власт. Иначе - тежко и горко му и на него и на многообройната му челяд, и на набъбналата путинска рода бенефицианти от властта му.

2. Заявеното в Берлин се основава на думи-обещания и слова-намерения на западните лидери.

Но!

Тези лидери досега многократно са казвали Хоп! преди да скочат. А после не се скачали и сантиметър напред, че даже са подскачали като ужилени назад. Западните лидери могат да се променЯт (да, лекичко се промЕнят - това добре, но бавничко до ден днешен!), когато не на приказки, а на дела (дела, дела и само дела, както се казваше някога в късния соц, а на Благоевградската поща от този надпис бяха изчезнали д-тата) разберат, че ако Войната не завърши добре за Украйна, следва Война, която ще започне зле за Европа.

3. Заявеното в Берлин се уповава на надеждата, че САЩ все така са част от Запада и ако боледуват от тръмпооидиотия и тръмпобезумие, то е само временно.

Но!

Не знам деменцията на една довчера велика сила, дори геостратегическа да е тази деменция, дали е лечима и още повече - дали е обратима. И освен това "временно" може да се окаже достатъчно дълго, за да се пропадне в пропастта на геополитическия хаос, на вратата към който пише "Украйна"; и Украйна с изтичаща кръв и стопяващи се сили подпира тази врата от другата ѝ страна - от страната на хаоса, за да не се отвори с гръм и трясък тази врата и да зейне бездната на безпорядъка и анархията, на бъркотията и разпадането по света (а аз ще добавя - и у нас).

4. Заявеното в Берлин се опира на негласното очакване, че икономическите, финансовите, ресурсните и социалните сили на Русия на Путин са на изчерпване.

Но!

Ако не се прилагат ефективно и ожесточат безкомпромисно санкциите;

ако Европа не престане час по-скоро да плаща десетки милиарди за лукса да има търговски отношения с Русия на Путин;

ако не се отприщят замразените руски активи и не потекат към Украйна - дори като заеми, които после Укарйна ще върне чрез репарациите, които ще получи от Русия след края на Войната;

ако не започне трансформацията на нефелния ЕС в Европейско АСО - Европейски Алианс за Сигурност и Отбрана;

ако не се суспендира членството в ЕС на Унгария и Словакия и държави като България не бъдат категорично предупредени за отстъплението си от демокрацията - че ще има санкции за тях и последно предупреждение, че ще последват съдбата на Унгария и Словакия по отношение на членството в ЕС...

то Путин ще продължи да има потенциал да продължава Войната до безкрай или докато в някакво бъдеще Русия не колабира и не претърпи колапс.

Въпросът е дали това ще стане преди същото да се случи с Украйна поради изчерпване на силите за съпротива и на способностите да поддържа управляемостта на държавата си.

Затова по-добре да гледаме реалистично на заявеното в Берлин, а не свръхоптимистично. Колко пъти ще се поддаваме на еуфории и прекомерни надежди!

В Берлин бе казано А, а до Я има много време и дотогава може да се случи Я камилата, Я камиларя.

18.12.2025 г.

Прочети цялата публикация