Унищожителна критика: Изчерпано въображение и визуален шум в „Аватар: Огън и пепел"

„Аватар“ и „Аватар: Пътят на водата“ са сред най-касовите филми, правени някога, така че едва ли може да се вини Джеймс Камерън, че продължава своята научнофантастична приключенска сага. Но третият епизод – „Аватар: Огън и пепел“ – категорично подсказва, че режисьорът трябва да спре, докато все още е напред. Всеки филм от поредицата досега е по-дълъг и по-слаб от предишния, а този – с цял половин час по-дълъг от оригинала от 2009 г. – представлява 197 минути скрийнсейвърна графика, тромави диалози, торбест сюжет и хипи-дипи ню-ейдж духовност, пише в своя рецензия ВВС, цитиран от trafficnews.bg.

Плашещо е да си представим, че Камерън все още планира още две продължения. Колко по-дълги и по-самодоволни могат да станат?

Най-обидното е, че дори при това абсурдно, истинско изпитание за пикочния мехур времетраене, „Аватар: Огън и пепел“ не функционира като самостоятелен филм с начало, среда и край. Без да прави каквито и да било отстъпки към зрителите, които не са заклети фенове на поредицата, Камерън приема, че всички вече сме дълбоко ангажирани с героите, техните взаимоотношения и света им, така че пълнокръвна и завладяваща история се оказва излишна.

Докато първият „Аватар“ изглеждаше вълнуващо футуристичен, третият филм напомня по-скоро реликва от отминала епоха. Сякаш сме на милион светлинни години от усещането за откритие, което носеше оригиналът. Идеята тогава беше, че човешката цивилизация е превърнала Земята в хаос и затова решава да експлоатира минералните ресурси на райската, девствена луна Пандора. Планът естествено не среща одобрението на синьокожите хуманоидни ѝ обитатели – На'ви.

Човешкият морски пехотинец Джейк Съли (Сам Уортингтън) е прехвърлен в тяло на хибрид между човек и На'ви, за да се сближи с местните. Той се влюбва в на'ви принцесата Нейтири (Зоуи Салданя) и застава рамо до рамо с племената ѝ в битка срещу земните нашественици. Накратко, „Аватар“ беше среща между „Покахонтас“ и смърфовете в Космоса – сюжет, зареден с конфликти и екологични послания.

‘Avatar: Fire and Ash’ review: Even the weakest of James Cameron’s trio is still breathtaking https://t.co/0rjDBx6LUw pic.twitter.com/SOMV3mwwNS

— New York Post (@nypost) December 16, 2025

Днес ситуацията е следната: На'ви все още воюват срещу човешката армия, но изглежда Камерън е изгубил интерес към Джейк и Нейтири и предпочита да прекарва времето си с техните деца тийнейджъри. Това се оказва фатална грешка. Уортингтън може и да не е най-харизматичният актьор на света, но неговият герой поне беше разпознаваем. За разлика от него, често е трудно да се различат едно от друго почти голите деца на Джейк и Нейтири – и всички те са еднакво досадни.

От време на време се появява мащабна битка или за кратко виждаме човешки учени, които не са участвали във филма от „векове“. Понякога трябва да изтърпим дълги, благоговейни разговори за вярванията на На'ви. А понякога се прокрадват дразнещи проблясъци на стегнат еко-трилър за империя срещу бунтовници – филмът, който „Аватар: Огън и пепел“ би могъл да бъде. В същността си обаче лентата наподобява калифорнийска сапунена опера, в която различни забравими сърфисти с дредове яздят дракони и крещят реплики като „Това беше лудост, братле“ и „Това е гадно, братле!“.

Истина е, че голяма част от масовата привлекателност на поредицата се гради именно върху зрелището на сърфисти, яздещи дракони. Но извънземната среда вече не изглежда толкова ослепителна, колкото преди. Отчасти защото Пандора е загубила ефекта на новото. Вече сме прекарали близо девет часа в един и същ фалшиво тропически декор, докато „Междузвездни войни“ за същото време биха ни отвели на десет различни планети.

По-странното е, че докато първият „Аватар“ изглеждаше смело и футуристично, третият филм напомня продукт от друга ера. През 2010-те години излизаха нови части от „Планетата на маймуните“ и „Хобитът“, а публиката беше приканвана да слага 3D очила, за да гледа компютърно генерирани герои, изиграни от актьори в костюми за заснемане на движения, скитащи из изцяло дигитални светове. Тогава Пандора изглеждаше завладяваща и зловещо реалистична. Днес тя просто изглежда остаряла – експеримент, чието време е отминало.

Не е ясно дали това се дължи на факта, че визуалните ефекти реално са по-слаби, или защото този стил на киното е изчерпан. Но „Аватар: Огън и пепел“ се усеща толкова нереалистично и неангажиращо, колкото стара аркадна игра. Всичко изглежда толкова изкуствено, че когато На'ви пада от дракона си по време на полет, няма никакво усещане за опасност. Дори ако успеете да разберете кой точно е той, остава чувството, че просто можете да натиснете бутона „Продължи да играете“ и всичко ще продължи по старому.

И така, при положение че още две продължения на „Аватар“ вече се задават на хоризонта, какви са реалните шансове някой от главните герои да бъде сериозно застрашен? Ако Камерън реализира плановете си, ни очакват още шест часа, преди сагата да приключи – и усещането е, че те ще ни се сторят значително по-дълги.

Прочети цялата публикация