20 декември 1968 г.: Умира Джон Стайнбек – гласът на „малкия човек“ в голямата американска литература

На днешния ден през 1968 г. светът се прощава с Джон Стайнбек – един от най-силните и социално ангажирани разказвачи на XX век. Писател, журналист, военен кореспондент и остър наблюдател на човешката природа, Стайнбек оставя след себе си произведения, които и днес звучат актуално.

Корени и ранни години

Джон Стайнбек е роден през 1902 г. в малкия град Салинас, Калифорния – място, което по-късно ще се превърне в сцена за много от неговите романи. Детството му сред фермери, работници и имигранти формира дълбокото му съчувствие към хората от периферията на обществото. Любопитен детайл е, че още като ученик работи сезонно по полетата, за да усети „истинския живот“, който по-късно описва с почти документална точност.

Стайнбек учи в Станфордския университет, но никога не завършва. Вместо това избира нестабилния път на писателя, често живеейки в бедност, докато търси собствения си глас.

Най-значими книги

Сред богатото му творчество няколко заглавия се открояват като крайъгълни камъни на американската литература:

"За мишките и хората" – кратък, но изключително силен роман за приятелството, мечтите и жестокостта на съдбата по време на Голямата депресия. "Гроздовете на гнева" – епична и социално взривоопасна творба за преселението на фермерски семейства, която предизвиква както възторг, така и остри критики. "На изток от Рая" – мащабна семейна сага, вдъхновена от библейската история за Каин и Авел, често смятана за най-личната му книга. Награди и признание

През 1940 г. Стайнбек получава наградата „Пулицър“ за „Гроздовете на гнева“. Най-високото международно признание идва през 1962 г., когато му е присъдена Нобеловата награда за литература за „реалистичното и въображаемо писане, съчетаващо хумор и социална проницателност“.

Любопитни факти

По време на Втората световна война Стайнбек работи като военен кореспондент и пише репортажи от фронта.

Той е страстен любител на морето и биологията; заедно с приятел биолог предприема научна експедиция, описана в документална книга.

Въпреки световната си слава, Стайнбек често се съмнява в собствената си стойност като писател и е известен с периодите си на творческа криза.

Незабравими цитати

„И сега, когато вече не е нужно да бъдеш съвършен, можеш да бъдеш добър.“

„Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното.” „Вече рядко се случва двама души да се подкрепят. Кой знае защо е така. Сигурно всеки се страхува от ближния си в тоя мръсен свят.” „Трябва да имаш някого край себе си — изхлипа той. — Нямаш ли си никого, ще се побъркаш. Няма значение какъв приятел имаш, важното е да имаш приятел.“

„Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.” „Понякога мълчанието е най-красноречиво.” „Често ми е хрумвало, че доброто възпитание е може би онзи външен заглушител, който не дава да се разбере, че ти се пръска сърцето.” „Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре се чувстваш.” „Бремето на познанието е твърде голямо, за да може да го възприеме един единствен мозък.” „Човек може на всичко да издържи.”

„Човекът е единственото същество, което отказва да бъде това, което е.“

„Историите, които разказваме, са начин да оцелеем.“

Прочети цялата публикация