Не можах да си купя един ролон и едно зелено Пунто: с обич за левчето

Коментар във Фейсбук на българската културоложка и куратор Маргарита Доровска:

С ОБИЧ ЗА ЛЕВЧЕТО

Преди 1996 не помня за какво съм си харчила стотинките в касичката - може да е било за сладоледи и шоколади.

Първият ми ясен спомен за стойността на парите е от зимата на ‘96-7. Прибрах се от училище и казах на мама, че ми трябва нов ролков дезодорант. Трябваше ми най-вече за дните с физическо (сещате се, суетната пубертетска битка с потта). Мама ми връчи нейния дезодорант и каза “Ползвай този, ще ти купя твой по-нататък”. Така от първа ръка разбрах какво е инфлацията.

Есента на ‘97 вече официално бях в математическата, подготвителен клас (в седми ни си вътре, ни си вън, ни риба, ни рак). Излизах с най-готиното момче, няколко класа по-голям. И с парите от касичката се ставаше куул кид. Купувах си Егоист и дискове с музика. Georgi Gospodinov и Алек Попов. Виктор Пелевин и Ървин Уелш. Готини тениски и размъкнати панталони.

Веднъж бях закъсняла да си купя един брой на Егоист и напразно обикаляхме плевенските репове и бензиностанции с най-добрия ми приятел. Един ден той не дойде на училище, а вечерта цъфна на вратата с въпросния брой - ходил до София, до редакцията. В офиса, разправяше, имали прозрачни Макинтош. Богдан Русев му връчил списанието и му пожелал успех със съученичката. Най-готиното момче беше станал студент в Америка. А успехът на приятелчето ми беше мигновен.

Като студентка парите си харчех за парцалки и книги. И първите визи. Първото ходене навън беше в Швейцария. Професор Дичев (тогава доцент) беше издействал две стипендии в университета във Фрайбург. Той ми “върза пръста” с чужбината.

2005 отдавна вече работех и покрай някакви неочаквани хонорари бях спестила колосалната сума от 1200 лева. Имах едно гадже, което все намираше някакви коли за продаване. Беше докопал един зелен Фиат Пунто точно за толкова. Броях часовете и си представях къде е колата ми по пътя от Виена към София. Уви, след Калотина някакъв му предложил 1400 за Пунтото и той го шитнал. Беше доволен, че ще има пари да ходим на море. Сигурно е ходил на море. Аз от тая работа разбрах, че единственият мъж, на когото можеш да си позволиш да разчиташ е баща ти.

Скоро след това открих чара на служебната кола, а събраните пари се превърнаха в самолетни билети и хотели - ходих по работа и да гледам изложби в Хелзинки, Берлин, Манчестър и Ливърпул. По работа, ама тогава нямаше кой да плати командировъчни ей така, та тези пари си бяха професионална инвестиция. Върнах се с контакти. После те се превърнаха в партньорства, в съвместни проекти и много нови пътувания.

Купила съм си много радости в тоя живот с левчето, сега за тези се сетих. Е, не можах да си купя един ролон и едно зелено Пунто.

Благодаря на политиците, които не позволиха зимата на ‘96-7 да се повтори. Не че винаги съм имала в джоба пари за дезодорант, но дезодорантът никога повече в моя живот не е бил недостижим. Нито в този на сина ми.

Изпращам левчето с много обич и благодарност. И с достойнство.

Прочети цялата публикация