Време е да се спре злоупотребата с паметта на бебето Тюркян

На 26 декември в кирковското село Могиляне както всяка година редовно се организира възпоминание- митинг пред паметника-чешма на най-малката жертва на т. нар. възродителен процес - 17-месечната Тюркян. Паметникът е солиден и на него изписани името на бебето- на турски език Миналата година събитието беше почетено от огромни тълпи от целия Кърджалийски регион, български депутати, и гости от Турция, пратеници на партийните структури на ДПС от страната. И тази година имаше чествания, но с известна разлика. ДПС се разцепи и двете организации посетиха паметника в различни дни. Гости то Турция нямаше, посещение на видни гости от Анкара щеше да се разглежда като отдаване на предпочитания на една от двете партии. Но Кирил Петков и акад. Николай Денков от ПП пристигнаха м Могиляне и се поклониха пред паметника. Тяхното поклонение, както и това на двете разцепени фракции на бившето ДПС имаха една очевидна цел- борба за привличане на гласовете н българските турци. И както винаги, в речите се споменаваше възродителния процес, едно болезнено събития в българската най нова история, което в опитите да се привлекат избиратели, не с политически послания и програми, а с наблягането на етнически елемент (ето нека ви напомним как се отнесоха в България към етническите турци), не само не служи за обединяването на нацията, а за нейното разделение. И за тази цел продължава злоупотребата с трагичната съдба на бебето Тюркян.

Но кое е това бебе и какво се е случило за да му бъде отдадена такава почест?

Ето какво се е случило.

На 24 декември 1984 г. в с. Бенковски започва по линия на общинския комитет на БКП смяната на имена на българските турци с български в селата Горски извор и Каялоба. Предварително на българските турци от тези села са им отнети паспортите с турските им имена.. На следващия ден пред комитета се появява тълпа от над 2000 души протестиращи срещу тази акция и настояващи да им бъдат върнати паспортите. Милиция е изтикала тълпата извън селото, но на 26 декември сутринта към Бенковски прииждат огромна маса протестиращи хора от селата Каялоба, Горски извор и Китна, Пресека и Добромирци. Към тях се присъединява и група от мъже, жени и деца от с. Могиляне. Сред тях е и Тюркян, която е носена на ръце от майка си. Те са пресрещнати обаче от милиция и противопожарни команди. В тяхна помощ са изпратени подкрепления от окръжните управления на МВР и на Гражданска отбрана в Кърджали и Смолян. Настъпва сблъсък, срещу униформените политат камъни, милицията и военните отвръщат с бой и палки а пожарникарите заливат хората със силни струи вода. Тълпата обаче не отстъпва, градусите на напрежението расте и прозвучават изстрели. От куршуми са загинали двама български турци, настъпва паника и бебето Тюркан е задушено от тълпата.

Насилственото преименуване на българските турци е срамно петно върху тогавашните управляващи, акция, която предизвиква основателен гняв на българските турци. И тази акция не остава ненаказана.

На 9 март 1985 г. на гара Буново е извършен най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Във вагона за майки с деца на влака Бургас – София от български турци- терористи е поставена бомба със закъснител. Планирано е бомбата да причини максимални поражения, като избухне в тунела Гълъбец, но влакът закъснява и бомбата избухва на гара Буново. Загиват 12-годишният Георги Цветков, 13-годишният Стефан Атанасов и още седем души. Извършени са още три атентата, но не от мащаба на този на гара Буново, Пловдив, Варна и Сливен. Атентаторите са разкрити и някои от тях са осъдени на смърт. Осъдени за помагачество на шест години затвор няколко души, между тях Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на един от терористите, който лежи само две години, амнистиран е от президента Жельо Желев и по- късно се издига до областен координатор на ДПС в Бургас.

На 11 септември 2007 близо до гара Булово е открит паметник на жертвите на атентата.

Каква е приликата и разликата между двата паметника?

Приликата е, че и двата паметника са свързани с трагични събития.

Разликите са повече.

Паметникът край гара Булово не е посветен на двете убити от терористите деца, а на всички загинали. И на ежегодните възпоменания не се стичат хора от цялата страна, депутати и българи от чужбина.

Паметникът в с. Могиляне не е посветен на убитите двама български турци, а на едно осемнадесет месечно бебе. Оказало се не по своя воля и избор сред тълпата. И възниква въпросът, защо паметникът е посветен специално на него и защо се организират такива масови възпоменания?

Близкият до ума отговор е, че и наименованието на паметника на бебето Тюркян и организираните масови ежегодни възпоминания не са случайни. Бебето Тюркюн е превърнато в символ, целта е Тюркян, едно невинно бебе да бъде представено като жертва на възродителния процес. Жертва, която да предизвиква и поддържа възмущение сред българските турци и да ги сплотява и да им напомня, че това което се е случило не може и да се повтори.

Не че не бива да не се осъждат двете жертви от събитието на 26 декември, нормално би било не на Тюркян, а на тяхно име да се откри паметна плоча или паметник- чешма, като се спомене, че една от жертвите на протестите е било и това бебе, макар че то не е било простреляно, би било живо ако майка му не го взела със себе си, или ако беше останала с него в къщи. Тези двама са отишли да протестират срещу една въпиеща несправедливост и са заплатили за това с живота си. Но ежегодните мащабни възпоминания на паметника посветен на бебето Тюркян не служат на преодоляването на все още съществуващото макар и в не толкова голяма степен разделението на българските граждани от български и тези от турски произход, а обратното да го поддържат. Те служат и до днес за укрепване на влиянието на двете ДПС-та, я сега към тях се присламчи и ПП на Василев, Петков и Денков сред българските турци и на практика подчертават етническия характер на старото и новите ДПС-та. За тази цел и на 5 ноември 1993 в Трънак, близо до т. нар. „Доганова чешма“, бе поставена плоча на турски език в памет на тримата осъдени и екзекутирани терористи. Там бе изградена и чешма в тяхна памет, станала известна като „Догановата чешма“. Плочата и чешмата са съборени едва през ноември 1999 г. със заповед на РДНСК-Бургас, след окончателно решение на Върховния административен съд в ноември 2009 г.

Ако искаме са се изтрие облика на която и да е от двете ДПС-та като етнически партии те трябва да се превърнат в модерни партии, които да привличат и етнически българи със свои национално обединяващи програми. Би трябвало да се сложи край на тези ежегодни масови възпоминания на паметника на това бебе. И да вземат пример от това, че у нас има много по- силни основания да се правят подобни масови възпоминания на жертвите на баташкото клане, но това не се прави именно за да не се подклажда разделение между етническите българи и етническите турци.

Прочети цялата публикация