Квантова гравитация в пет измерения

 Квантовата теория и Общата теория на относителността на Айнщайн са два от най-големите успехи в съвременната физика. Всяка от тях работи изключително добре в своята област: квантовата теория обяснява как се държат атомите и частиците, докато Общата теория на относителността описва гравитацията и структурата на пространство-времето. Въпреки многото десетилетия усилия обаче, учените все още нямат задоволителна теория, която да съчетава и двете в една ясна картина на реалността. Повечето често срещани подходи предполагат, че гравитацията трябва да бъде описана и с помощта на квантови идеи. Според физика Ричард Файнман не може "да вярваме в квантовата механика, но да не квантуваме гравитацията." Самата квантова теория обаче има дълбоки нерешени проблеми. Тя не обяснява ясно как измерванията водят до определени резултати и се основава на странни идеи, които се сблъскват с ежедневния опит, като например обекти, които привидно се държат едновременно като вълни и частици, и очевидни нелокални връзки между отдалечени системи. Тези загадки стават още по-остри заради теоремата на Бел. Тази теорема показва, че никоя теория, основана на идеи като локалност, обективна реалност и свободно избрани измервания не може напълно да съответства на предсказанията на квантовата теория в рамките на нашия обичаен четириизмерен поглед върху пространството и времето

Прочети цялата публикация