Путин ще трябва да се примири със "загубата" на Венецуела

Коментар на Константин Егерт:

Един от основните губещи от американската операция по залавянето на Николас Мадуро сега (за пореден път) стана руският военно-промишлен комплекс. И по-точно – производителят на „най-добрите” в света ракетни комплекси за противовъздушна отбрана. Доставени доста помпозно на армията на Венецуела, тези железа не успяха да предотвратят въздушното блиц нападение на САЩ срещу Каракас. А „за пореден път”, защото преди по-малко от шест месеца същото се случи в друга страна съюзник на Кремъл - Иран. Изводите за концерна „Алмаз-Антей“, който произвежда тези противоракетни комплекси, следователно са доста безутешни.

Тръмп възкресява доктрината "Монро“

Политическите последствия от случилото се са по-сложни и все още не са напълно ясни. Веднага след операцията във Венецуела в телефонно интервю за списание „The Atlantic“ Доналд Тръмп заяви, че е възкресил доктрината "Монро“. По същество той счита страните от западното полукълбо (с изключение, може би, на Канада) за сателити на САЩ. Там той иска да вижда само правителства, готови да поддържат добри отношения със Съединените щати. Тръмп вече заплаши Мексико, което било „управлявано от наркокартели“.

Държавният секретар Марко Рубио отправи строго предупреждение към комунистическия режим в Куба (между другото, също съюзник на Москва). Означава ли това, че американците ще предприемат подобни операции в тези страни? Напълно възможно е, особено в Куба. Не трябва да забравяме: 2026 г. е годината на 250-годишнината на САЩ и Доналд Тръмп явно желае да я отбележи с успехи в осигуряването на сигурността и величието на Америка, както той си ги представя.

Всички действия срещу авторитарните леви антиамерикански режими ще получат подкрепата на многомилионните диаспори в САЩ и ще осигурят на Републиканската партия гласове на изборите, които в Америка се провеждат практически непрекъснато. В същото време Тръмп и неговите съветници по всякакъв начин демонстрират, че подходът им се различава от този на предишни американски правителства: те нямат намерение да носят на света „демокрация и свобода”, както по времето на Бил Клинтън или на Джордж Буш-младши.

Тръмп остави Венецуела да бъде управлявана от назначената от Мадуро вицепрезидентка - твърдата комунистка Делси Родригес. Това очевидно е в рязък контраст с политиката на Буш в Ирак, където администрацията на Саддам Хюсеин беше буквално изкоренена на всички нива. И понеже това нямаше как да стане бързо, страната стана просто неуправляема, казват различни експерти. В споменатото вече интервю за „The Atlantic“ Доналд Тръмп нарича операцията в Ирак „катастрофа“ и уверява, че няма да повтори грешките на президента Буш.

"Губи" ли Путин Венецуела?

Загуби ли руският режим? От една страна, да. Защото бе свален още един военно-политически клиент и бизнес партньор на Москва. От друга страна, това все още не е катастрофа. Ще бъдат ли засегнати руските интереси в страната? Възможно е някои от тях да се запазят. В Сирия, например, след падането на режима на Башар Асад военните бази по крайбрежието все пак бяха оставени на Путин.

Свалянето на Мадуро без съмнение нанесе нови вреди на имиджа на руската диктатура в страните от „глобалния Юг“. В края на краищата, след толкова години на явно и тайно руско-венецуелско сътрудничество нито руските специални служби, нито дипломатите, нито военните съветници изиграха някаква забележима роля в тази криза. В същото време едва ли в Пекин, Делхи или Претория са предполагали, че затъналият в Украйна Путин ще хвърли руската армия и флота на другия край на света, за да спасява „боливарския” режим в Каракас.

Главният въпрос след събитията от изминалия уикенд е: счита ли президентът на САЩ, че всяка велика държава има право на своя сфера на влияние, където може да прави каквото пожелае? Ако отговорът е „да“, то по тази логика Путин може да окупира Украйна и, вероятно, да претендира за страните от Балтийския регион. Китай при това положение получава възможност да завземе Тайван и, ако пожелае, да смени правителството в Индонезия или Тайланд. В руските „патриотични“ канали на Телеграм засега цари разбираемо объркване, но се появи и надеждата, че „сега Тръмп със сигурност ще предаде Зеленски“.

Въпреки това, такава политика на Вашингтон (ако в Белия дом я изберат) без съмнение ще доведе до надпревара в ядреното въоръжаване и „размножаване” на държави, претендиращи за величие и специални права по отношение на съседите си. Европейските съюзници на Вашингтон тогава ще престанат да разчитат на него, включително в сферата на отбраната. А това по-скоро може да създаде големи проблеми на Путин.

Кои са приятелите и враговете на Америка

Ако отговорът на въпроса е „не“, както мисля аз, то американската администрация ще бъде принудена да определи по-ясно кои са приятелите и кои са враговете на Америка, какво е в нейните стратегически интереси и какво не е. Интересно е, че в същия разговор с журналиста от „The Atlantic“ Доналд Тръмп отново поиска от Дания да „предаде“ Гренландия на Америка, защото в нейните води „кръстосват“ кораби на китайския и на руския военноморски флот. Един конфликт със съюзник от НАТО заради Гренландия би бил подарък за Путин и Си Дзинпин. Но, от друга страна, Китай и Русия в тази картина на света явно няма да са мече сред приятелите.

Ще рискувам да направя една прогноза: Тръмп няма да „даде“ Украйна на Путин. Но американският президент иска на всяка цена да се постигне прекратяване на огъня, включително за сметка на украински териториални отстъпки от страна на Зеленски. Тръмп смята, че по този начин ще донесе „мира“ в Европа. Путин обаче няма да му даде тази възможност. Той може и да е „загубил“ Венецуела, но няма как да не доведе „нещата до край“ в Украйна. Поделянето на света, независимо кой и как би го искал, няма да се състои.

Руският режим винаги отстъпва, когато срещне решителен отпор. Дали и сега това ще се потвърди – вероятно ще научим от събитията през 2026 година.

Прочети цялата публикация