Колко успешен може да бъде Тайсън Фюри 12 месеца, след като нарече бокса „спорт за млади мъже“

Последната кампания на Тайсън Фюри в социалните мрежи, която намеква за завръщане на ринга през тази година, беше почти толкова неизбежна, колкото изобщо могат да бъдат обявяваните завръщания. Това, което всички вече би трябвало да знаем, е, че тежката категория, колкото и пъти да опитва, не приема добре пенсионирането.

Мнозина ще критикуват Фюри за поредния му неуспешен опит да уважи оттеглянето си, а и това е напълно разбираемо. Шумът, който той вдига около отказването и последвалото завръщане, наподобява коледни песни, пускани на висока сила след празничната вечеря – омръзнали са ни, чували сме ги прекалено много пъти.

И все пак желанието на Фюри да обуе отново ръкавиците на 37-годишна възраст трябва да служи като предупреждение за всички боксьори на определена възраст: опитът да избягаш от този жесток занаят е най-трудната битка от всички. А Фюри, който сам каза, че „няма нищо по-добро за вършене от това да го удрят в лицето“, очевидно ще изпитва сериозни трудности с "цивилния" живот, когато в крайна сметка бъде принуден да приеме, че бойните му дни са зад гърба му.

Като се замисли човек, това е отчаяно тъжно. Не тъжно, защото отново влиза във форма и изглежда щастлив в момента, а тъжно заради неизбежността на борбата му да намери трайно и истинско удовлетворение. Фюри има любящо семейство, пари в изобилие и достъп до начин на живот, за който мнозина могат само да мечтаят. За хората, които не обичат да ги удрят с кожен юмрук, желанието му да продължава да изкушава съдбата в опасните рамки на боксовия ринг може да изглежда неразбираемо.

Но за Фюри това е всичко, което някога е познавал. И без значение колко печели или какво може да си купи с тези пари, нищо не може истински да замени това да бъдеш боксьор. Още повече – нищо не може да замени усещането да си боксьор. Това е идентичността, чувството за цел и усещането за ред и рутина.

Изглежда, че той се завръща не непременно, за да си върне титлите или да увеличи банковата си сметка, а просто за да се почувства отново като себе си. Той знае как се чувства, когато тренира, когато има предстоящ мач, когато е в битка. Също така знае колко различен – колко празен – изглежда животът му, когато няма състезание, което да очаква.

Фактът, че не може да бъде доволен от това, което вече е постигнал, само подчертава колко мъчителна всъщност е ситуацията му. В един идеален свят Фюри би бил горд с кариерата си, би си вдигнал краката и би обявил работата за добре свършена. Краят на дългогодишната доминация на Владимир Кличко в тежката категория загатна за величие, но завръщането му, почти пълното унищожение на Дионтей Уайлдър, разпродадените футболни стадиони и статутът му днес на втория най-добър боксьор в една страхотна ера със сигурност ще му осигурят място в Залата на славата. Разбира се, това ще стане, след като успее да стои извън ринга достатъчно дълго, за да бъде включен в списъка с кандидати. А ако осъществи и този последен обрат, това ще бъде поне петото му „отказване“.

Първото пенсиониране беше кратко дори по неговите стандарти. Ядосан, след като Дейвид Хей се оттегли от планиран мач за втори път през ноември 2013 г., Фюри обяви, че никога повече няма да боксира. Три месеца по-късно той смаза неравностойния Джоуи Ейбъл.

Следващото дойде, след като провалени допинг тестове на практика торпилираха първия му шампионски период през 2016 г. Позовавайки се на влошено психично здраве, Фюри обяви оттеглянето си, после промени решението си и година по-късно отново потвърди, че няма да се бие – преди да направи точно обратното през 2018 г.

После последва най-плодотворният период в кариерата му – зрелищната трилогия с Уайлдър, която го спечели за американската публика, преди да се върне у дома през април 2022 г. и да разбие водещия претендент Дилиън Уайт.

След този мач той отново обяви пенсиониране и продължи да го потвърждава, докато не му омръзна и не реши да се бие за трети път с Дерек Чисора в края на същата година. После дойде шокиращият труден мач с дебютанта Франсис Нгану в края на 2023 г., двете загуби от Олександър Усик през 2024 г. и още едно отказване през януари 2025 г.

Сега мнозина спекулират колко успешен може да бъде той 12 месеца, след като нарече бокса „спорт за млади мъже“. Историята на бокса ни учи, че бивши шампиони в тежка категория, които се завръщат в края на 30-те си години, рядко се справят добре. Примерът с Джордж Форман няма нужда да бъде повтарян – Големия Джордж прекара 10 години извън ринга, преди да се върне, при това до голяма степен незасегнат. Той беше – и вероятно винаги ще бъде – изключението, което потвърждава правилото.

По-точен ориентир е самият Фюри. Той не е печелил убедително мач от 2022 г. насам. През 2024 г. вече не беше същият боксьор, какъвто беше през 2022 г., така че изглежда малко вероятно през 2026 г. да бъде същият като през 2024 г. Натрупаните поражения през кариерата му няма магически да изчезнат. Рефлексите, необходими за избягване на най-тежките удари, няма да се изострят. А издръжливостта, когато тези удари неизбежно попаднат, няма да се засили.

Разбира се, все още ще има много съперници, които той може да победи. Но истината рано или късно настигa всички ни – дори онези, които са истински майстори в изкуството на завръщането.

Прочети цялата публикация