Трагедията на обществото – късопаметност и беззаконие

Начинът, по който се определя служебният премиер чрез т.нар. „домова книга“, както и промените в закона и Конституцията, могат да доведат до изключителна неприятност. Възможно е да се стигне до ситуация без ясен правен изход, при която кабинетът на Росен Желязков да продължи да управлява, докато не бъде взето някакво решение. В последно време като основни претенденти се завъртат имената на подуправителя на БНБ Андрей Гюров и на председателя на Сметната палата Димитър Главчев, който вече два пъти е бил служебен премиер, след като от другите възможни опции чуваме само откази. Интересното е, че и при двамата съществуват казуси. При Андрей Гюров той е свързан със съдебно производство. При Димитър Главчев се базира на потъпкването на българските закони, ако те изобщо имат някакво значение, когато говорим за висши държавни постове.

Казусът с махането на Андрей Гюров от поста подуправител на БНБ, след решения на Комисията за противодействие на корупцията и БНБ, се приема за изключително важен от Съда на Европейския съюз. Голям състав от 15 съдии, начело с председателя на Съда на Европейския съюз (СЕС) Кун Ленартс, ще заседава по въпросите, които поставя освобождаването на Андрей Гюров като подуправител на Българската народна банка (БНБ). Управителният съвет на БНБ реши, че Андрей Гюров „не отговаря на изискванията, които са необходими за изпълнението на неговите задължения“ и е „признат за виновен за извършено сериозно нарушение“ – две от основанията в Закона за БНБ за освобождаване на подуправител, предава „Лекс“.

До това решение се стигна, след като Комисията за противодействие на корупцията (КПК) установи несъвместимост при Гюров – „участието му като съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД, както и във връзка с осъществяваната от него дейност като член на управителен орган на юридически лица с нестопанска цел: Сдружение „Балкански – Паница Институт за научни изследвания“ и Сдружение „Голф клуб Благоевград“, без решение на УС на БНБ по чл. 12, ал. 5, изр. 2 от Закона за Българската народна банка“.

Гюров обжалва не само решението на УС на БНБ, но и това на КПК, на което стъпи Централната банка. В края на 2024 г. Административен съд София-град (АССГ) прие, че решението на КПК е нищожно. То обаче беше атакувано пред ВАС, който спря делото в очакване на решението на съда в Люксембург.

Около Гюров има висящ съдебен въпрос и ако Съдът на Европейския съюз потвърди решението на БНБ, възниква сериозен проблем – България е имала служебен премиер, който не е е трябвало да бъде в „домовата книга“? Ако имаше окончателно съдебно решение, което да изчиства случая, този проблем нямаше да съществува. В момента обаче такива решения няма и затова изборът крие доста подводни камъни. Иначе решението на Съда на Европейския съюз се очаква някъде през лятото, а решението ще действа оттгава. Към момента решение няма, Гюров е опция, но дали е добра… Може ли Димитър Главчев пак да стане служебен премиер? Ако бяхме нормална държава – не. Но България не е нормална държава, защото за силните на деня законите в страната не важат. Защо? Ние не сме късопаметни. Не сме забравили, че Димитър Главчев съвместява две длъжности – тази на служебен министър-председател и на външен министър в първия си кабинет. Това води до нарушение на законовите изисквания той да се върне начело на Сметната палата, защото е бил външен министър. От служебен премиер можеш да се върнеш на предишния си пост, но ако си бил министър – не. А Главчев беше.

„Ако говорим за връщането на Главчев в Сметната палата, смятам, че това не е възможно, защото той няма да отговаря на изискването за несъвместимост. Текстовете, разписани в Закона за Сметната палата, свързани с критериите по отношение на хората, които могат да ръководят палатата, не са самоцелни. Това не е случаен орган и който го управлява, трябва да отговаря на най-високите изисквания за почтеност и независимост. В противен случай уредбата губи смисъл. Фактът, че г-н Главчев съвместява две длъжности – тази на служебен министър-председател и на външен министър, води до нарушение на законовите изисквания той да се върне начело на Сметната палата“, обяви в интервю пред Fakti.bg Биляна Гяурова от Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

Как тогава човек, който не би трябвало да оглавява Сметната палата към днешна дата, защото е бил външен министър, отново може да стане служебен премиер, след като постът председател на Сметната палата е част от „домовата книга“, от която президентът трябва да избира? Има ли народна късопаметност, или нещата опират до това „да сме живи и здрави“, пък нещата ще се оправят?

Прочети цялата публикация