От анорексия до бодибилдинг

Хранителните разстройства често започват тихо, но могат да оставят следи за цял живот. Пътят към възстановяването е различен за всеки. За 22-годишната Ванеса той не минава през бягство от тялото, а през спорт, който я учи да го уважава. В годините, когато повечето тийнейджъри търсят себе си, Ванеса се бори за живота си. Хранителното й разстройство се задълбочава в тийнейджърска възраст - период, в който тренира художествена гимнастика. Дали причината е натискът за „перфектна фигура" в спорта, или раздялата на родителите ѝ, тя не може да каже със сигурност. Факт е обаче, че именно тогава състоянието й се влошава най-силно. В един момент Ванеса напълно спира да се храни. Кризата идва в ден, в който дори не успява да отиде на тренировка - сигнал, че положението е критично. Тогава се обръща към майка си и за първи път признава, че има проблем. По това време тежи едва около 30 килограма при ръст 165 сантиметра и едва се задържа на краката си. Следват тежки медицински диагнози. Лекарите предупреждават, че органите и сърцето ѝ са сериозно увредени и че, ако продължи да не се храни и да тренира, рискът за живота ѝ е реален. Така започва дългият и труден път на възстановяването - не само физическо, но и психическо. Години наред Ванеса живее със страх - дори от кантара. Едва сравнително скоро успява да се изправи срещу това усещане. С времето започва да изгражда нова връзка със себе си и с тялото си

Прочети цялата публикация