Учени откриха, че древните марсиански езера може да са оцелявали десетилетия, въпреки ниските температури на въздуха

Учени от Университета Райс са използвали климатичен модел, модифициран за Марс, за да проучат дали езерата на Червената планета биха могли да оцелеят в места като кратера „Гейл", намиращ се близо до екватора на планетата, съобщи „Сайънс дейли". Техните резултати показват, че езерата биха могли да останат в течно състояние под тънкия слой от сезонен лед десетилетия, а може би и по-дълго, стига общите климатични условия да са стабилни. Геоложките особености, оформени от течащата или неподвижна вода, съществуват на планетата, но много климатични модели показват, че в ранна възраст на Марс трябва да е било твърде студено, за да има течна вода. Проучването, публикувано в AGU Advances, дава ново обяснение как езерата са могли да съществуват без топъл климат и защо древните езерни легла на Марс изглеждат толкова добре запазени днес. „Като виждах древните езерни басейни на Марс без ясно доказателство за дебел, дълготраен лед, се запитах дали тези езера могат да задържат водата повече от един сезон при студен климат", казва Елинор Морленд, водещ автор на изследването. За да проучи проблема, екипът адаптирал климатичния модел, известен като Proxy System Modeling. Подходът първоначално е разработен от изследователката Силвия Дий за реконструиране на земния климат при използване на индиректни индикатори като годишните пръстени на дърветата или ледените ядра

Прочети цялата публикация