Иво Сиромахов: "Животът е пълен със сюжети за кино.“

Книгата "Стародавни и модерни български работи“ е сборник от много текстове, които дават различни аспекти от мисленето и поведението на съвременния българин. От много години се занимавам с тая тема и си задавам въпроса: защо сме такива? И стигам до извода, че голяма част от проблемите ни са менталитетни, проблеми на културата, проблеми на навиците ни, на възпитанието ни, на това как изобщо гледаме на света. Изразът "български работи“, който съм вградил в заглавието на книгата, винаги се свързва с нещо негативно: "Хубава работа, ама българска“. Това беше отправната точка за тази книга. Това сподели в предаването "Сториборд“ на Радио ФОКУС с водещ Благой Д. Иванов писателят, сценарист и драматург Иво Сиромахов.

Един от акцентите в книгата е "Какъв е плейлистът на българската сватба?“, като писателят е категоричен, че на всяка българска сватба се спазват едни и същи традиции: "Малко гръцко, малко сръбско. Малко трябва да има и рок, разбира се, за бащата на булката. Малко "Фамилия Тоника“ за дядото на младоженеца. И така, общо взето, всичко си върви по един и същи начин. Така че горе-долу съм се опитал да систематизирам нещата и да обясня всяко парче за кого се пуска и какво е посланието му, свързано със сватбения ритуал,“ обясни авторът. В книгата може да се намери и отговор на въпроса: кой е по-добрият в много оспорваната надпревара между българските интелектуалци или българските инфлуенсъри. "В последните две-три години инфлуенсърите станаха много по-неприятни от интелектуалците, просто защото това са в 90% от случаите хора, които нямат никакви умения в живота, нямат професия, нито нещо да кажеш да са направили, за което да ги уважаваш, но пък имат самочувствието, че могат да дават акъл на всички, да бъдат последна инстанция по всякакви въпроси. Което в началото е смешно, обаче сега напоследък започва да става плашещо.“

"Животът е пълен със сюжети за кино,“ каза Сиромахов, но добави също така, че последните години излизат изключително слаби откъм сценарии филми, като според него причината за това е в политическата коректност, наложена в Холивуд, която нанася "смъртоносни рани“ на киното с тези квоти за хора от различни раси, хора с различна сексуалност. "Те буквално убиха киното и много тежко е усещането за цензура именно в сценариите,“ подчерта той и добави, че хубавото кино от 70-те и 80-те години в Холивуд се е случвало заради доминацията от режисьори, които имат европейско виждане за киното, като Мартин Скорсезе, като Франсис Форд Копола, Брайън де Палма, Стивън Спилбърг. "Те са много повлияни от италианския неореализъм, от френската нова вълна, от европейското кино изобщо. Тези хора успяват по някакъв начин да съчетаят тези две неща и да направят най-великите филми, които и до ден днешен споменаваме,“ посочи писателят и обясни, че за съжаление в последното десетилетие "Марвел“ властва в киното, а филмите, получилите най-много номинации "Оскар“, "Битка след битка“ (One Battle After Another) на режисьора Пол Томас Андерсън и "Грешници“ (Sinners) на Райън Куглър, са изключително надценени, което се обяснява с ниското качество на продукцията през годината.

Сиромахов даде пример за добро кино с македонския филм "Диджей Ахмет“ на режисьора Георги Унковски, която е една хубава история за нахлуването на модерните технологии в малко село в планините на Македония и как това преобразява хората: "Много красив, много трогателен филм.“ Друг много добър филм от миналата година за госта е е "Хорът“ (The Choral) с участието на Рейф Файнс, където Първата световна война е разказана през простичката история на хората от едно селце. "Усещаш цялата обреченост на войната без да видиш нито една бойна сцена, без нито един изстрелян куршум. Великолепен филм, горещо го препоръчвам.“

Писателят сподели още, че ако има възможност за екранизация на свое произведение, би избрал романа "Бай Тошо“ – една черна комедия, без хепиенд, защото "такава история не може да има хепиенд“, като според него за това произведение е необходим режисьор със специфичен усет за балканското. "Затова бих работил по такава тема, да кажем с въпросния Георги Унковски или изобщо с някои от нашите комшии, които имат усет към този тип кино. Защото имаме добри режисьори, но усетът към комедия е специфичен. Не всеки има чувство за хумор, не всеки разбира кое е смешно в човешките взаимоотношения.“

Прочети цялата публикация