Изгубеният град на дъното на Атлантическия океан

 Дълбоко на дъното на Атлантическия океан, близо до върха на подводна планина западно от Средноатлантическия хребет, се издига фантастичен пейзаж от кули и колони, който учените наричат ​​Изгубеният град. В светлината на роботизираното устройство кремообразните карбонатни структури придобиват призрачно син оттенък, а размерите им варират от малки „гъби" до монолити с височина около 60 метра. Това съобщава изданието Science Alert. Изгубеният град на дъното на Атлантическия океан Открито през 2000 г. на дълбочина над 700 метра, това хидротермално поле се смята за най-старото известно на планетата, действащо от поне 120 000 години. Тук морската вода взаимодейства с мантийните скали, за да произвежда водород, метан и други газове, които захранват микробните съобщества - дори в среда без кислород. Въпреки екстремните условия, районът е пълен с живот: комини с температури до +40°C са рай за охлюви и ракообразни, раци, скариди и дори морски змиорки. През 2024 г. учените са получили рекордно дълго ядро ​​от мантийна скала с дължина 1268 метра. Те се надяват, че този материал ще помогне да се разкрият условията, при които животът на Земята е могъл да възникне преди милиарди години. Това, което прави Изгубения град уникален, е, че неговите въглеводороди не се образуват от магма или слънчева светлина, а от химични реакции дълбоко в океанската кора

Прочети цялата публикация