Истината излезе наяве: Защо НАСА е изтрила записите от първото кацане на Луната?

Оригиналните записи с висококачественото предаване от кацането на мисията „Аполо 11“ на Луната са били изтрити, след като магнитните ленти са били съхранявани в архив на НАСА без ясна маркировка и по-късно повторно използвани. Макар други записи от историческата мисия от 1969 г. да са запазени, новината за изчезването на част от видеоматериала през годините подхранва различни конспиративни теории – включително твърдения, че космическата агенция прикрива информация за случилото се по време на полета или дори че кацането на Луната е било инсценирано.

Според анализ на популяризатора на космическата наука Тим Дод, известен в интернет като „Everyday Astronaut“, става дума не за основните записи от мисията, а за резервни магнитни ленти, съдържащи суровия видеосигнал от космоса. Дод обяснява, че по времето на мисията тези резервни копия са били считани за по-малко важни, тъй като цялата ключова информация – видео, аудио и телеметрични данни – вече е била успешно предадена до Контролния център на мисията в Хюстън и излъчена на живо по телевизията.

По думите му лентите са били презаписани през 70-те и 80-те години, когато НАСА е започнала да използва повторно магнитни носители поради недостиг на подобни материали. По това време никой не е предполагал, че бъдещите технологии ще позволят значително подобряване на качеството на старите записи чрез цифрово увеличаване на резолюцията.

Дод коментира темата в подкаста The Danny Jones Podcast, където обяснява подробно как е функционирала системата за предаване на сигнала от Луната към Земята. Живото излъчване от „Аполо 11“ е било приемано от няколко наземни станции, включително съоръжения в пустинята Мохаве в Калифорния, след което сигналът е бил разделян на два потока.

Първият поток е бил изпращан към Контролния център в Хюстън за наблюдение в реално време. Там са записвани телеметричните данни за състоянието на космическия кораб, както и аудио- и видеокомуникацията между астронавтите и наземните екипи. За телевизионното излъчване видеото е било преобразувано от използвания в космическата мисия формат „slow-scan“ към стандартния телевизионен формат NTSC чрез т.нар. „кинескопен“ метод – камера е заснемала изображението от монитор, което след това е било излъчвано по телевизията.

Именно тази преобразувана версия е била видяна от милиони зрители по света през юли 1969 г. Макар качеството ѝ да е било по-ниско от оригиналния сигнал, тя е била напълно достатъчна за телевизионно излъчване по стандартите на времето.

Вторият поток е представлявал резервен запис на суровите данни, съхраняван директно върху широки магнитни ленти с ширина около 30 сантиметра. Тези носители са служели като предпазна мярка в случай, че връзката между космическия кораб и Земята бъде прекъсната и се наложи по-късно анализ на необработените данни.

„Няма ситуация, в която основното излъчване да е прекъснало и те да са изгубили сигнала“, обяснява Дод. Според него твърденията, че НАСА умишлено е унищожила записи от кацането на Луната, са резултат от погрешно тълкуване на фактите.

Въпреки загубата на част от резервните ленти, космическата агенция разполага с огромен архив, доказващ провеждането на мисията. Сред запазените материали са хиляди часове телеметрични данни, аудиозаписи от комуникацията между астронавтите и наземния екип, както и множество видеозаписи, съхранявани в архивите на Хюстън.

Освен това съществуват и изключително висококачествени фотографии и филмови кадри, заснети директно на Луната от астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин. Част от тези изображения са направени на 70-милиметров филм – формат, който и днес се използва при заснемането на високобюджетни IMAX продукции.

Дод отбелязва, че подобни технически подробности често се пропускат в обществените дискусии за лунните мисии. В същото време той признава, че съществува въпрос, който често се използва от скептиците – защо програмата за пилотирани полети до Луната приключва през 1972 г.

Според него основната причина е икономическа. Изстрелването на гигантските ракети Saturn V, използвани в програмата „Аполо“, е изисквало огромни финансови ресурси. По оценки на икономисти общият бюджет на програмата би се равнявал на около 300 милиарда долара в днешни пари.

„Разбирам защо хората се питат защо сме могли да го направим преди повече от половин век, а днес изглежда по-трудно“, казва Дод. По думите му Съединените щати са разполагали с още няколко готови ракети и оборудване за нови мисии, но в крайна сметка политическите и финансовите приоритети са се променили.

След последната мисия „Аполо 17“ през 1972 г. програмата е прекратена, а вниманието на НАСА постепенно се насочва към други проекти, включително космическите совалки и орбиталните станции. Днес космическата агенция се стреми отново да изпрати астронавти на Луната чрез програмата „Артемида“, която предвижда нови пилотирани мисии и създаване на постоянна човешка база на лунната повърхност през следващите десетилетия.

Прочети цялата публикация