35 г. без Багряна: Жертвата

на майка ми Пред малкото креватче на колене тя, трети ден немигнала, се моли и бавно гълта сълзите солени. - Едничкият й син е тежко болен и само нишка го дели от края - а долу другите деца играят и слънцето в прозореца поглежда, и дюлята подава пълни клони - но той е ням и сляп, и безнадежден... През първий ден към старата икона мълвеше тя, прекръствайки се мигом: - Върни дететето ми - от смърт спаси го. През втория, очите без да снема, се молеше, от скръб обезумяла: - Вземи живота ми - и дай го нему. А днес, на третия, едва прозряла, тя рече мъдро: - Майко свята, стига - вземи го, но от мъките спаси го. И стана чудо: мина малък пламък, детето мръдна устни загорели и промълви полека: - Хлебец, мамо! 1925

Прочети цялата публикация