Как се справят хората в малките населени места след приемането на еврото

 По пътя за Видинци коли няма, а в селото няма хора. Ръчичка и половина - така Чана Русева брои седемте жители на Видинци. Идва преди години да гледа майка си и остава да живее сама в голямата къща. Селото е откъснато от света и автобус идва само по заявка. Най-близкият магазин е на 5 км в съседното село Инзово и през лятото Чана ходи пеша. През зимата й помагат съседи с кола, които купуват и за нея. Живее с минимална пенсия, но казва, че й стига. „Сега ми купиха агнешко, дори си го разпределих на две, килограм и нещо. Тук като няма магазин, така е. Човек така явно живее по-простичко и с по-малко", разказва жената. Най-близките съседи са Мария Костова и съпругът й. Веднъж месечно ходят до Ямбол за пенсиите и за лекарства. „Наистина цените са увеличени, защото всеки месец лекарствата имат надценка", казва Мария. От най-малкото село Видинци отиваме в Бояджик, за да попитаме предпразнично за какво стигат парите. Хората разказват, че те не стигат за много. В селския магазин оборотът предпразнично скача, но предимно от хляб и козунаци. За поредна година на Великден доброволци ще посетят самотни възрастни хора от 44 села, за да им дарят храна. Пакетите ще стигнат и до най-далечните села.  

Прочети цялата публикация