"Атмосферата е още по-задушаваща": как живеят в Иран днес

"Сега истински се страхуваме, че правителството ще стане по-радикално и атмосферата ще стане още по-задушаваща", разказват източници на ДВ от Иран. Как живеят хората там днес?
Ударите на Израел и САЩ срещу Иран може да са прекратени за момента, но много хора в Ислямската република все още се страхуват. Условното двуседмично примирие, което бе постигнато тази седмица, се очаква да бъде доизяснено през идните дни на директна среща в Пакистан. Малко след като беше обявено то обаче, Ислямската република веднага започна да го представя като политическа победа, защото е успяла да удържи на военния натиск и е принудила враговете си да отстъпят.
Хората в Иран не виждат това като повод за радост. За тях примирието е облекчение, но не означава мир. Войната може да е временно прекратена, но иранският режим остава на мястото си и иранците се опасяват, че след тежките удари, които му бяха нанесени, той може сега да затегне още повече репресиите.
Облекчение, но не и сигурност
ДВ разговаря с иранец, който поиска да остане анонимен от съображения за сигурност. По думите му прекратяването на огъня не е успокоило хората в страната. "Има примирие, но режимът не е сменен. Сега истински се страхуваме, че правителството ще стане по-радикално и атмосферата ще стане още по-задушаваща", казва той. Друг източник от Иран споделя пред ДВ, че много от сънародниците му са вярвали, че войната може да предизвика смяна на режима, ако висшите командири на Революционната гвардия бъдат убити. Тези очаквания обаче не се оправдаха. "Мислехме си, че може да се сложи край на режима. Сега войната е прекратена, но нищо не се е променило", казва иранецът.
Държавните медии и представители на властта в Иран се опитват да представят примирието като триумф, но за много иранци това не кореспондира с действителността. Режимът оцеля, но последиците от войната не могат да бъдат скрити. Някои от най-високопоставените представители на Ислямската република бяха убити, включително върховния лидер аятолах Али Хаменей. Жизненоважна инфраструктура беше унищожена. Това предопределя настроенията в Иран, където битува изтощение, несигурност и страх.
Да си против войната не означава да подкрепяш режима
Реалността за хората в Иран е доста по-сложна, отколкото която и да е страна на пропагандната война иска да признае. Мнозина обвиняват Ислямската република за положението, в което се намира страната. В същото време обаче обвиняват президента на САЩ Доналд Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху, че започнаха война, която направи положението им още по-трудно.
Хората в Иран, които разговаряха с ДВ, казват, че са против войната, но това не означава, че са на страната на режима. Те не искат повече бомбардировки, унищожения и страдание, но са все така противници на режима.
Според Бабак Дорбеики - бивш представител на Иранския център за стратегически изследвания, част от Революционната гвардия може изобщо да няма интерес войната да спира. "Гвардията не е против войната. Напротив, те сега искат тази война", обяснява той. Според него е възможно, а и дори е необходимо, да се осъждат както войната, така и екзекуциите, арестите и авторитарния режим. Всяка позиция срещу войната трябва да изисква от Иран да промени управлението си. Този аргумент е свързан и с друг страх на иранците от дълга война - че тя ще помогне на режима да размие границите между държавата Иран и политическата система на Ислямската република, което допълнително ще затрудни опозицията.
Страхът от Тръмп и икономическия крах
В последните дни преди сключването на примирието заплахите, които американският президент отправяше - за унищожаване на мостове, електроцентрали и "цяла цивилизация", бяха възприети от иранците като директна заплаха за цивилните. Източник на ДВ в Иран споделя, че след тези съобщения цените на генераторите рязко са скочили, а хората започнали панически да ги купуват. Онова, което най-много притеснило иранците, бил фактът, че цивилната инфраструктура се е превърнала в разменна монета във война, над която те самите нямат никакъв контрол. Чувството за безпомощност се усилва и от продължаващия интернет блекаут.
Войната задълбочи и без това тежката икономическа криза. Един източник в Иран разказва пред ДВ, че семейството му използвало всичките си спестявания и злато, за да оцелее. Друг разказва, че икономическият натиск е толкова тежък, че някои семейства се местели при свои роднини, но сега дори това не е възможно, защото всички са в изключително тежко положение. Войната намалила доходите им, а цените се повишили. Затова примирието не е някакъв триумф за тези хора, а просто кратко облекчение.
Въпреки че примирието спря временно бомбардировките, голямата криза в Иран не е разрешена. Продължава да е неясно как САЩ, Израел и Иран ще решат ключови за всички страни въпроси като санкциите, реконструкцията на разрушената инфраструктура и политическите репресии в страната.
Прочети цялата публикация



“Хората на аятолаха”: ирански дезертьори от най-тесния кръг на режима разказват пред ДВ
Западът мисли твърде малко за победата на Украйна
"Много е страшно, самотно и болезнено": репортаж на ДВ от украинския град Херсон
Национализмът е залъгалка за идиоти, върховната ценност е глобалният капитал
Атанас Костов: Разликите между руски и украински дронове в Черно море, но се вижда и дизайн от Иран
Дилън Томас: поетът, който превърна порока в мит
Високите цени в САЩ ще решат междинните избори?
"Не помня кога за последно съм спала": как живеят в Славянск
Ще стане ли Франция новото Хаити?
Марко Мартин: "Бих попитал българите искат ли да живеят при Путин"
Тръмп: Остарялата инфраструктура може би спря полетите в САЩ
Посолството на Русия в САЩ откри книга за съболезнования
Възобновиха полетите от всички летища в САЩ
Откриха милиарди в брой при разследване срещу бивш унгарски министър
FIA отне акредитацията на журналист заради обида към Льоклер
Спряха полетите от всички летища в САЩ заради срив в комуникациите ВИДЕО
Международната федерация по хокей на лед оспори решението на CAS за връщането на Русия
LB Lact със злато от „Пътят на млякото“
Може ли пътнически самолет да даде на задна? Оказва се, че може – но има причина пилотите да не го правят
На 14 ноември 1943 г. Съюзниците бомбардират София за първи път