Една история за борба, смирение и чудо

Вярвайте. Чудесата понякога тежат точно 1 килограм!"Живи ли са? Това беше първото, почти животинско изречение, което излезе от устата ми, когато се събудих след упойката. И в този момент, още преди да разбера какво точно се е случило, вече знаех: животът ми никога повече няма да бъде същият." "Днес ли?Днес те са живи.Днес тичат, говорят, пеят, смеят се. Любопитни, добри, възпитани. Почти три години по-късно, моите 1-килограмови борбени души са чудо.Това беше моето смирение. Моят урок. Моята тиха, но най-голяма победа.Благодарна съм.И оттук нататък си пожелавам само едно: изпитанията им да бъдат по-леки. Защото най-тежките вече ги преминаха още преди да могат да държат главичките си

Прочети цялата публикация