Защо спада рейтингът на Путин

Вече седма поредна седмица доверието на руснаците към Путин спада. Одобрението за работата му се е сринало до 65,6%. Защо? И какво означава това за Русия?

Почти една четвърт от руснаците (24,1%) не вярват на президента на страната Владимир Путин, сочат нови данни на държавния социологически институт ВЦИОМ. Според проучването, проведено между 13 и 19 април, одобрението за работата на руския президент е спаднало с 1,1 процентни пункта до 65,6%, а доверието към него – до 71%.

Спадът продължава вече седма поредна седмица – в началото на пълномащабната война срещу Украйна дейността на президента одобряваха 71%, а лично него – 86,1%.

Успоредно с това спада подкрепата за правителството и премиера Михаил Мишустин, въпреки че рейтингът на "Единна Русия" отбелязва лек ръст.

Лъжливата държавна методология

Тези данни противоречат на наблюденията на друга държавна служба – фондацията "Обществено мнение", която не отчита влошаване на отношението на руснаците към президента. Според тях рейтингът на одобрение на Путин е на ниво около 76%, а доверието – около 74%.

Изданието "Медуза", позовавайки се на източник от медия, лоялна към властта, съобщи, че администрацията на президента е препоръчала на руските медии да се ориентират именно към цифрите на "Обществено мнение" или изобщо да избягват споменаването на рейтинги.

Реалният рейтинг на одобрение на Путин може да е дори по-нисък от данните на ВЦИОМ или на "Обществено мнение", смята политологът Абас Галямов. В интервю за ДВ той подчертава, че дори съществуващите показатели на ВЦИОМ се формират чрез въпроси, в които е посочено името на президента. В условията на репресии и държавна пропаганда фамилията Путин може да окаже психологически ефект върху респондентите, уточнява той.

В тази връзка Галямов обръща внимание на друг въпрос от анкетата, в който не фигурира името на Путин, а именно: "На кого от политиците бихте поверили решаването на важни държавни въпроси?". Две трети от руснаците не казват, че се доверяват на Путин, а на същия този въпрос през 2015, т.е. в пика на неговата популярност, над 70% от руснаците са посочили именно името на руския президент.

Галямов не изключва това Путин да не е запознат с ниското ниво на подкрепа за него, тъй като в системата на властта "никой не би рискувал да му хвърли в лицето неговия рейтинг". Но дори и да знае за негативната тенденция, това едва ли би променило нещо, защото такъв е неговият политически стил, смята политологът.

Войната вече не мобилизира руснаците?

В настоящите руски реалности важна е не конкретната цифра, а негативната динамика, убеден е политологът Дмитрий Орешкин. Експертът посочва, че "социологията в авторитарен режим и социологията в свободен режим са две различни неща". Според него именно динамиката сочи към устойчиво понижение. Той се позовава на данни на центъра "Левада": ако през 2025 около 75% от анкетираните са смятали, че страната върви в правилната посока, то сега те са около 60%. "Тенденцията към понижение се отчита от всички социологически служби", уточнява политологът.

Орешкин свързва причината за спада в рейтингите с промяната във възприемането на войната. Според него по-рано тя е осигурявала на властта мобилизационен ефект, но вече спира да изпълнява функцията на наркотик. За първи път от 25 години този механизъм е престанал да работи: "Той не може да започне още една война, защото тя вече няма да зарадва никого", казва експертът. На преден план излизат социално-икономическите проблеми, а натрупаната умора на обществото се проявява в нарастване на раздразнението и понижаване на подкрепата.

В различни медии се изказват предположения, че на фона на спада в рейтинга Кремъл може да смекчи малко твърдия си подход – например по отношение на ограниченията в интернет. По информация на изданието "Верстка" се обсъжда намаляване на политическия натиск върху социалните мрежи – поне до парламентарните избори, които ще се проведат от 18 до 20 септември тази година. Ограниченията в интернет в Русия се координират от Втори отдел на ФСБ, за който се предполага, че е отговорен за отравянето на политика Алексей Навални през 2021, пише изданието The Bell.

Ако обаче съдим по неотдавнашно изказване на Путин, едва ли трябва да се очакват някакви по-сериозни отстъпки в тази връзка, тъй като властите аргументират прекъсванията на интернет в големите градове с нуждата от предотвратяване на терористични атаки.

Какво очакват политолозите?

Според оценката на Галямов спадът в популярността може да бъде компенсиран чрез засилване на опората върху силовите структури. Според него подобна динамика повишава рисковете от вътрешна дестабилизация: ситуация, в която силовите елити започват да се чувстват като самостоятелни политически играчи, може да доведе до опити за преразпределение на властта, стигащи дори до сценарии за преврат. Силовите структури ще искат да завземат още повече сфери на влияние, като поставят там свои хора, не изключва политологът.

Дмитрий Орешкин уточнява, че властта засега запазва стабилност, но в дългосрочна перспектива "подобрения просто няма откъде да се очакват", а всякакви допълнителни кризи могат да засилят вече очерталата се негативна тенденция. На фона на продължителния конфликт на преден план отново излизат социално-икономическите въпроси – от състоянието на здравеопазването до перспективите за бъдещето.

И самият Путин призна на неотдавнашно съвещание по икономически въпроси влошаващото се състояние на икономиката. "Това не означава, че режимът ще се срине утре или вдругиден. Не, в никакъв случай. Той може да се влачи още години наред и да води войни още години наред. Но бъдеще със сигурност няма, добавя Орешкин.

Прочети цялата публикация