Доц. д-р Борислав Цеков: Фанатизъм или нормализация?

През последните години България понесе тежки поражения върху и без това прекалено крехката си демократична култура и институции. Политиката беше сведена до маниакалните обсесии на шепа политически посредствености, превърнали партийното битие в препитание, а държавата - в арена на постоянна истерия и маниакални обсесии. Омразата, кресливият фанатизъм, тик-ток простащината и партийният примитивизъм постепенно изместиха държавническия разговор и политическия разум.
Останалите, за съжаление, се нагодиха към този ритъм и този тон. Политиката се превърна в своеобразен обществен психодиспансер, в който крясъците на фанатизма бяха издигнати в култ. Политическият език деградира до неграмотност, а публичният дебат - до поредица от емоционални импулси. Под претекст, че новите поколения „не разбирали от друго“, част от политическата класа реши да принизи самата политика до нивото на масовия импулс и първичните инстинкти на дигиталните тълпи.
Радикализация. Колкото повече, толкова по-добре. Това се превърна в бойния вик на нашето време. Какво ни разказва историята за бъдещето?
На 7 май 1794 г. Максимилиан Робеспиер излиза на трибуната на френския Конвент и произнася реч, която и днес звучи като предупреждение към всяка демокрация. Формално той говори за добродетелта, морала и новата деистична идеология, която предлага в замяна религията - за *Върховното същество“. Но зад този език прозира нещо далеч по-опасно - фанатичното убеждение, че обществото може да бъде „пречистено“ чрез политическо насилие и че свободата трябва да бъде спасена чрез страх и терор.
Само седмици по-късно Париж вече живее под ритъма на гилотината и Големия терор. Властта убива не заради престъпления, а заради подозрения, думи или „неправилно“ мислене. Революцията, започнала с обещание за свобода, попада в ръцете на фанатици и се превръща в машина за морално и политическо унищожение. Тук започва и големият урок: най-трудното изпитание за една демокрация е да бъде опазена от фанатиците, които твърдят, че действат от нейно име.
В края на XVIII век Париж е интелектуалното сърце на Европа. Кафенетата под колонадите на Пале Роял и литературните салони са социалната мрежа на епохата. Там се формира политическо мислене, там възниква модерната политическа мобилизация. Там се обсъждат Русо и Монтескьо, гражданските права, народният суверенитет и ограниченията на политическата власт.
Показателен е контрастът с настоящето. Ако кафенетата на Париж са били работилници за идеи, днешните социални мрежи приличат на вакханалия на посредствеността. Тогава разпалените диалози раждат политическа философия; днес алгоритмите произвеждат масова истерия. Вместо аргументи - крясъци и обиди. Вместо размисъл - импулсивен гняв. Вместо идеи - примитивен нарцисизъм. Простащината се превърна в публичен ритуал, а маймунджилъците - в политическа валута.
Този културен упадък има тежки политически последици. Всяка демокрация зависи от качеството на обществения разговор. Когато публичното пространство се изпълни с истерия, политиката неизбежно започва да се радикализира. Именно това се случва и във Франция след 1789 година.
Първоначалната революция има умерен и либерален характер. Нейната цел е ограничаване на абсолютната монархия, конституционен ред и граждански свободи. Сред най-ярките фигури на този ранен етап са Оноре Габриел дьо Мирабо - блестящ оратор, държавник и политически реалист - и Еманюел-Жозеф Сийес - конституционалистът, който формира фундаментите. Големият френски историк Франсоа Фюре ги нарича „артистът и мислителят на революцията“.
Мирабо разбира фундаменталната истина, че свободата не може да оцелее без стабилни представителни институции и без ефективни ограничения на властта. Сийес концептуализира тази идея и я превръща във фундамент на модерната конституционна държава.
За разлика от Робеспиер, Мирабо не е моралист нито в живота, нито в политиката. Той не говори за „политическа чистота“ и „революционна добродетел“. Низвергнат от „своите“ аристократ, затьнал в дългове и скандали, революцията го превръща в обичан от масите народен трибун, който мисли и действа държавнически. В едно негово знаменито предреволюционно есе, издадено в Англия заради цензурата, той подлага на унищожителна критика монархическия деспотизъм и се застъпва за конституционна монархия по английски модел.
Робеспиер стои на другия полюс. Ако Мирабо е архитект на разума и компромиса, Робеспиер е мрачен пророк на фанатизма. Ако единият търси свобода чрез умереност, другият търси имагинерна „добродетел“ чрез брутално насилие. Робеспиер превръща политиката от сблъсък на идеи и интереси в жестока война между „чисти“ и „нечисти“, самообявявайки се за носител и изразител „чистата“ истина. За него другомислието вече не е опонент, а „нечистота“, враг на народа, предателство.
Когато политиката се превърне в такъв квазирелигиозен фанатизъм, компромисът вече се смята за ерес. А когато една власт се обяви за носител на абсолютната истина, терорът неизбежно се превръща в инструмент на „доброто“. Така революцията ражда един от най-мрачните парадокси на модерния свят - стремежът към свобода довежда до диктатура. Революцията се изражда във варварската касапница на якобинската диктатура. Това отваря впоследствие и пътя на Наполеон, който концентрира власт и се самопровъзгласява за император. Анархията и насилието раждат деспотизъм. Разрушаването на институциите отваря пътя за авторитарната власт. Това е една от най-жестоките закономерности на историята.
Днес Европа отново се сблъсква с подобни рискове, макар и в различна форма. Социалните мрежи създадоха нов тип дигитално якобинство. Онлайн тълпите функционират като революционни трибунали. Те не търсят истина, а сочат виновници. Хора биват публично унищожавани и унижавани заради слово, мнение или неудобни позиции. Репутации падат под ударите на виртуални гилотини. Механизмът е същият като през 1793 година - морална истерия, която отказва правото на различно мнение.
А междувременно сериозният разговор изчезва. Алгоритмите възнаграждават не мъдростта, а крайността и радикализацията. Не държавническия разум на Мирабо, а кресливата самоувереност на новите робеспиеровци. Така демокрацията започва да губи най-важната си основа - културата на рационалния диалог и баланса на интереси.
Именно затова Френската революция остава толкова актуална и днес. Тя ни учи, че свободата без институции се превръща в хаос; че фанатизмът често идва под маската на „нов морал“; и че демокрацията не оцелява чрез революционна екзалтация, а чрез баланс, ограничения и политически разум.
Големият сблъсък на Френската революция всъщност е сблъсък между две философии. Мирабо и Сийес - държавниците, които разбират, че Свободата има нужда от ред и баланс, а насилието ражда само насилие. Робеспиер - фанатикът, който вярва, че „добродетелта“ оправдава терора. Европа днес все още е пространство на свобода, защото в крайна сметка избира пътя на Мирабо и Сийес, а не този на Робеспиер.
Това е урок, който звучи особено актуално в епоха, когато шумът все по-често измества мисълта, а моралната истерия - разума. Всяка цивилизация загива не само когато изгуби силата си, но и когато изгуби способността си да различава свободата от фанатизма.
България - а и никоя нормална държава! - няма нужда от нови робеспиеровци. Но има нужда от държавници като Мирабо и Сийес. Има нужда от нормализация, а не от радикализация.
Ако с поуките на историята се пренесем в днешния ден на България, то целият въпрос е дали управлението на Румен Радев, което идва със заявки за „нов морал“, ще се завърти в омагьосания кръг на фанатизма и радикализацията или ще положи основите на трайна политическа нормализация.
Ще поживеем - ще видим.
Прочети цялата публикация



Цеков: Представяне на бюджета в университет или на площада в Куртово Конаре ерозира демократичния ред
Борислав Цеков: Няколко извода след балотажа
Николай Михайлов: Време е за отговорност във футбола
Задържаха израелец за убийството в метрото в София
„Под прикритие 6“: Нови правила в играта и смяна на властта в шестия епизод?
В очакване на новия геополитически номос
Във филиала на Русенския университет в Разград се проведе научна конференция
Доц. Атанас Атанасов: Следващата година не ни очаква голямо увеличение на инфлацията
Имунотерапия и персонализирано лечение на рак: срещи с онколога доц. Налан Бабаджан на 13.11.26 г.
Явор Гърдев получи Наградата за хуманитаристика "Проф. Богдан Богданов" на Нов български университет
Около 300 задържани на протести срещу срещата на АСЕАН
Фон дер Лайен: Европа ще участва в преговорите за Украйна
Мира Андреева победи Свитолина и спечели WTA Finals
Москва съобщи за 57 унищожени украински дрона
Руски удар по промишлен обект във Виницка област, има ранени в Суми
Тайга и Маделин Печ се разделиха
Рекордни 1580 мигранти пристигнаха на Канарските острови
Пекин не желае обсъждане на Украйна на срещата Тръмп-Си-Путин
Пет страни от ЕС обсъждат центрове за мигранти извън съюза
Почина мексиканският наркобос Мигел Феликс Гаярдо