Соня Йончева с изповед пред Мон Дьо: Музиката ни разделя...

„Аз мразя музиката, защото музиката ни разделя.“ С тези тежки думи от собствения си син световноизвестното българско сопрано Соня Йончева описва един от най-болезнените моменти в живота си. В новия епизод на подкаста „Храмът на историите“ пред Мон Дьо оперната прима прави изключително лична и емоционална изповед - за цената на световната кариера, за майчинството, за страха децата да не изгубят себе си и за огромната сила на изкуството, пише Standartnews.com.

Йончева признава, че понякога артистът може опасно да се изгуби в собствените си роли - не само на сцената, но и извън нея.

„Да. Много често, особено когато имах по-малко опит - като актриса или дори като жена“, казва тя, връщайки се към периода, когато за първи път влиза в ролята на Норма - жена, изоставена заради по-млада.

Соня Йончева признава, че тогава е пренесла сценичните емоции и в личния си живот. „И аз тогава си бях много така предразположила по-негативно към моя съпруг“, разказва тя за тънката граница между сценичния образ и реалността.

Въпреки огромната международна кариера, тя е категорична кое остава най-важното в живота ѝ. „Преди да реша да бъда артист, аз реших да бъда майка. Да бъда майка за мен беше номер едно причина да съществувам“, казва Йончева.

Оперната прима разкрива и как е успяла да привлече едни от най-големите имена на класическата сцена в България. Сред тях е и тенорът Йонас Кауфман, когото мнозина определят като №1 в света.

Началото идва по време на съвместната им работа в Опера Цюрих. „Ние пяхме заедно „Тоска“ в Цюрих. И аз му казах - виж, толкова добре се сработваме в тези две роли. Не би ли искал да дойдеш в София?“, спомня си Йончева.

Отговорът на Кауфман бил кратък, но съдбоносен: „Защо пък да не?“

Така започва реализацията на грандиозен проект пред храм-паметника „Свети Александър Невски“, където към Кауфман се присъединява и виртуозният цигулар Дейвид Гарет, когото Йончева определя като „суперзвезда“.

В спектакъла участват още Софийската опера и балет, оркестърът, хорът и специални сценични декори. А посланието на Йончева към света е категорично: „Че България е културен център на класическата музика. И това е само началото.“

След това добавя и фразата, която определя като свое лично мото: „Културата е бъдещето.“

В разговора темата стига и до изкуствения интелект и мястото му в изкуството. Според Соня Йончева машините никога няма да могат да заменят истинската човешка емоция. „Абсурдно е това да се случи, според мен“, категорична е тя. „Тази гъвкавост, тази фантазия, която един артист би могъл да има на сцената, един робот няма как да я пресъздаде.“

Най-силната част от интервюто обаче е свързана с психичното здраве на децата - тема, която Йончева постепенно превръща в своя лична мисия.

Тя признава, че всичко започва от собственото ѝ семейство и от трудностите, през които преминава синът ѝ заради непрекъснатите отсъствия на родителите му.

„Имаше един момент, който все още съществува и го виждам в очите на моя син“, казва тя. „Той практически изгражда себе си и расте без майка си и баща си. Ние сме постоянно нанякъде.“

Най-тежкият момент идва с признанието на детето й: „Аз мразя музиката, защото музиката ни разделя.“ Думи, които променят начина, по който гледа на изкуството.

„Не исках той да мисли това. Исках за него музиката да е по-скоро един проводник, едно тайно оръжие, което да използва за себе си и да се изразява чрез него“, разказва тя.

Йончева обяснява, че именно тогава е видяла колко силно въздействие има изкуството върху децата. „Той започна да твори, започна да изразява себе си чрез пръстите си, чрез гласа си“, казва оперната прима.

Според нея изкуството е „проводник на нашите емоции“ и има огромно значение за емоционалното развитие на младите хора.

Като майка Соня Йончева признава, че най-силно я плаши загубата на индивидуалност в съвременния свят. „Тези аватари, за които говорим, не са само в интернет пространството, те са и между нас“, предупреждава тя.

Според нея обществото все по-често кара младите хора да приличат на предварително създадени модели, вместо да изграждат собствена идентичност. „Опитвайки се да бъдем индивидуални, ние всъщност потискаме новото поколение да прилича на нещо, което някой е определил“, заключва Соня Йончева.

Прочети цялата публикация