Защо Полша и Украйна имат разногласия за общата си история?

Полша обмисля дали да не лиши украинския президент Володимир Зеленски от най-високото държавно отличие, след като той преименува едно военно подразделение на на Украинската въстаническа армия (УПА), извършила масови убийства на поляци по време на Втората световна война, пише БТА, цитирайки материал на "Ройтерс".
Решението предизвика вълна от възмущение във Варшава и стана повод полският президент Карол Навроцки поиска Зеленски да бъде лишен от полския Орден на Белия орел, с който той бе удостоен през 2023 година.
Ето как противоречащите си интерпретации на Полша и Украйна на тяхната сложна обща история влияят на отношенията им в наши дни:
УКРАИНСКАТА ВЪСТАНИЧЕСКА АРМИЯ
Зеленски подписа указ, с който призна приноса на подразделение на Въоръжените сили на Украйна в борбата срещу Русия, преименувайки го на „Героите от УПА“.
По време на и след Втората световна война, когато Украйна е част от Съветския съюз, УПА се сражава с Червената армия, като така за известно време се съюзява с нашествениците от нацистка Германия, преследвайки целта за независимост на Украйна.
Украйна заяви, че преименуването на подразделението „изобщо няма антиполски характер“ и е избрано от военнослужещи, които искат да почетат паметта на свои колеги, които също са се борили срещу Москва.
УПА обаче участва и в т. нар. Волинско клане (в днешната украинска Волинска област) - масови убийства, извършени от украински националисти в периода от 1943-1945 година. Варшава твърди, че тогава са били убити приблизително 100 000 етнически поляци. Хиляди украинци също стават жертва на извършени в отмъщение убийства.
Полски историци определят масовите убийства като геноцид, целящ да попречи на следвоенна Полша да предяви суверенитет над райони с преобладаващо украинско население, които са били полска територия в периода между двете световни войни.
Киев отрича определението геноцид, посочвайки, че хиляди украинци също са загубили живота си по време на конфликта.
Тези събития са предмет на спорове между двете страни от десетилетия, въпреки че Полша подкрепя силно Украйна в борбата ѝ срещу руската инвазия. Варшава приюти повече от милион бежанци и продължава да предоставя оръжия на Киев.
През 1947 г. Полша – вече в нови граници след Втората световна война – принудително изселва около 140 000 етнически украинци и хора, самоопределящи се като представители на малобройната етническа група на лемките, от Югоизточна Полша към територии, които е получила от Германия.
Тези действия имат за цел да прекъснат подкрепата за нелегалните групи на УПА в Полша, но Украйна определя това като етническо прочистване.
ИСКАНИЯ ЗА ЕКСХУМАЦИИ В УКРАЙНА
Редица полски правителства последователно настояват за достъп до места в Западна Украйна, които някога са били част от Полша и където УПА е извършвала убийства. Тези призиви обаче не постигнаха кой знае какъв успех.
Полша обаче започна миналата година да ексхумира тленните останки на поляци, убити в някогашното полско село Пужники. Преди няколко дни Киев даде разрешение за извършване на допълнителни ексхумации в малкия град Любомлски район в украинската Волинска област.
ПРЕЗИДЕНТЪТ НАЦИОНАЛИСТ НАВРОЦКИ
Полският президент Карол Навроцки - историк с консервативни и националистически възгледи, повлиян от американския си колега Доналд Тръмп - неколкократно обвини Киев в бавене на разрешенията за ексхумации и призова Украйна да признае Волинското клане за геноцид.
Навроцки се възползва от общественото недоволство от големия брой украинци в Полша и по време на предизборната си кампания обеща да не ратифицира евентуално присъединяване на Украйна към НАТО, за да не провокира Русия. Той се позова на предишни полски позиции по въпроса, което, от своя страна, разгневи Киев.
Критици обвиняват Навроцки, че насърчава подход на преподаване на историята, който замазва трудни моменти от миналото на Полша.
Прочети цялата публикация



Полша: Защо има все повече нападения срещу украинци
Тънка или дебела е външната политика на България
Войната в Украйна: скритото послание на Путин към Европа
Руски дронове над Румъния: Букурещ вече не си затваря очите
Как кървавото минало определя политическото настояще между Полша и Украйна
22 юли 1983 г. Отменено е военното положение в Полша
Радан Кънев: Външната политика на правителството е неясна
Тайната операция за извеждането на Тръмп от Турция
Нов етап в развитието на Казахстан - първи избори за Курултай
71 години без Томас Ман: Гласът на една разтърсена Европа
Shein губи в Лондон дело за авторски права срещу Temu
Божанов: Иво Христов атакува БНР от най-високата властова позиция. Това е много лош знак
От "златния пистолет" до "Евровизия": историята на "Арена Бургас" преди най-големия ѝ конкурс
Нокс Джоли изненада с нова визия: боядиса косата си в червено
Нина Добрев стана блондинка за новата си роля
Пребитото 5-годишно дете и бебе до наркотици: Социалният министър с остри думи за двата шокиращи случая
Европейското първенство по волейбол за жени 2026 идва в ефира на MAX Sport и MAX One
„Животворност“ даде начало на дни, изпълнени с изкуство в Царево