Тайният голмайстор: матрицата на случайността

Испания е смятана за основен фаворит на тазгодишното Световно първенство по футбол. След нея се нареждат обичайните заподозрени: Англия, Франция, Аржентина, Германия. Но който иска в края на дългия турнир да вдигне световната купа, се нуждае не само умения, но и от късмет. И от най-важния съучастник на късмета - случайността.

Тайният голмайстор

Ако случайността беше играч, тя вероятно щеше да е голмайсторът на първенството. Защото над 40 процента от всички голове се дължат на случайни фактори.

Най-мащабното изследване по този въпрос е направил Германският спортен университет в Кьолн. Даниел Мемерт и неговият екип от Института за спортна информатика са анализирали над 7000 гола от няколко сезона на английската Висша лига. Резултатът: почти половината от всички попадения са били благоприятствани от случайността. С течение на годините делът им леко е спаднал до 42 процента.

Причината за този спад Мемерт вижда в по-целенасочения контрол върху играта, роля за което играе все по-интензивното анализиране на данни. "Случайността е единственото, което не може да се планира и тренира", обяснява ръководителят на изследването. Към това се причисляват например отклонени удари, топки, които се отбиват от гредата и след това влизат в мрежата, голове след неволна асистенция на защитник. И разбира се - автоголовете.

Триумфът на неточността

Силата на случайността е заложена в ДНК на футбола - и е основна съставна част от привлекателността на този спорт. Футболът е триумфът на неточността. Дори най-гениалните техничари на планетата - Меси, Мбапе или Педри - не могат да контролират топката на 100%.

Професорът по физика Метин Толан от Техническия университет в Дортмунд е изчислил, че ако при удар към вратата от 16 метра позицията на крака се промени с един градус, а скоростта на удара - с един километър в час, топката се отклонява с половин метър. Така че малките неточности имат големи последствия. С ръка топката може да се контролира много по-точно, например при хандбала или баскетбола. Към това се добавя и естеството на настилката при футбола: на трева топката не отскача толкова контролирано, колкото на изкуствени терени.

И тъй като футболното игрище предлага много пространство, играта е изключително комплексна. В по-голямата част от случаите владението на топката, контролът върху играта, креативността, а също и шансовете за гол не могат да бъдат адекватно превърнати в отбелязани голове. Докато в баскетбола - с неговите над 100 точки на мач - случайността почти изчезва, във футбола с неговите средно 2,7 гола на мач тя придобива непропорционално голямо значение.

"В този смисъл футболът е единственият спорт, в който например отбор със 70 процента владение на топката все пак може да загуби", казва Даниел Мемерт.

В атака: да провокираш случайността

Изследователският екип на Мемерт е проучил по-подробно определени попадения: автоголове и голове след добавка. С тази тема се занимават две нови изследвания, които сочат, че голяма част от тези голове се отбелязват от определени зони във и пред наказателното поле. Отдавна отборите тренират стратегии, за да превърнат случайността в съотборник, да я провокират, да създадат хаос в наказателното поле на противника. Защото там случайността се чувства най-добре.

Една често срещана ситуация: целенасочено прехвърляне на топката от дълбоката зона на полузащитата към наказателното поле на противника, така че топката да излезе в аут. При вкарването ѝ отново в игра атакуващият отбор насища полето на противника с цел именно да създаде хаос и възможност за гол.

Все по-голямо значение се отдава и на изпълненията на корнери, които съдържат висок потенциал за случайност. Анализаторите на данни на отборите отдавна са разбрали, че критерии като владение на топката или пробягано разстояние са само донякъде показателни. На тяхно място все по-голямо значение придобива "контролът на терена" - една колкото сложна, толкова и абстрактна конструкция. Идеята при нея е, че който държи контрола в зоните с най-много случайности, може да ги привлече на своя страна. Може би.

Автор: Патрик Зайбел (АРД)

Прочети цялата публикация