Сделката с Иран преначертава картата на Близкия изток

Споразумението между САЩ и Иран – първото подписано от американски и ирански президент от Ислямската революция от 1979 г. – е възхвалявано от поддръжниците му като сделката на века, пише БТА, цитирайки материал на "Ройтерс".

За съперниците на Техеран в Близкия изток – от Израел до страните от Залива и фракции в Ливан – то изглежда по-скоро като проклятието на века: споразумение, което би могло да осигури на Иран повече сигурност, повече легитимност и в крайна сметка повече влияние.

Американският президент Доналд Тръмп и иранският президент Масуд Пезешкиан подписаха предварителното споразумение в сряда и сложиха край на продължилата три месеца война. Тръмп избра да формализира сделката във Версай, в кулоарите на срещата на върха на Г-7 - в обстановка, която бе широко възприета като символ на преустройването на международния ред след конфликта.

Съдържащото 14 точки споразумение продължава срока на действие на прекратяването на огъня с 60 дни, включително в Ливан, за да позволи да бъдат проведени преговори за трайно решение и да бъдат уредени въпроси като ядрената програма на Иран.

„За Вашингтон и Техеран това е чудесна сделка – сделката на века, от която няма връщане назад“, казва ливанският коментатор Саркис Наум. „Вероятността за успех надвишава риска от провал. Иран не може да изтърпи още икономическа болка под санкции и Тръмп няма стимул да започне нова война“.

СДЕЛКАТА Е ПОРАЖЕНИЕ ЗА ИЗРАЕЛ

Израелският анализатор Дани Цитринович описва споразумението като стратегическа катастрофа. Нещо, което бе представено като съвместна американско-израелска кампания за отслабване или дори за унищожаване на Ислямската република, според него се е превърнало в американско признаване на Иран.

„Тръгнахме да сваляме режима с подкрепата на САЩ, а в крайна сметка Вашингтон на практика даде легитимност и укрепи същия този режим, който искахме да свалим“, казва Цитринович, който е високопоставен изследовател на Иран в израелския Институт за изследвания в областта на националната сигурност.

Той твърди, че споразумението не отговаря на нито едно от основните искания на Израел: не съдържа ограничения за иранската ракетна програма или съюзници и не предлага ясен път за демонтирането на ядрените му съоръжения. Дори кампанията на Израел в Ливан е ограничена от рамката за прекратяване на огъня, наложена по настояване на Иран.

Последиците са както политически, така и стратегически. Сделката подкопава наратива на Нетаняху за Иран и вади на показ ограниченията на влиянието му върху американски президент, смятан за близък съюзник на Израел.

Цитринович казва, че Иран е спечелил пространство за маневриране и че сделката рискува да утвърди позицията му, като в същото време задълбочава изолацията на Израел. „Всичко е лошо“, казва той без заобикалки. „И ситуацията само още ще се влошава.“

Ако споразумението остане в сила, изглежда че Иран ще си осигури най-благоприятния резултат: край на войната, постепенно облекчаване на санкциите, възобновен износ на петрол и перспективи за огромни средства за възстановяване – както и мълчаливо приемане на политическата му система.

Вашингтон, за разлика от това, не успява да постигне целите, които споделяше с Израел: сваляне на религиозната власт, демонтиране на иранската ядрена програма и ограничаване на регионалното влияние на страната. Вместо да промени позицията на Иран, сделката я укрепва.

САЩ и Израел започнаха войната срещу Иран на 28 февруари с убийството на 86-годишния върховен лидер аятолах Али Хаменей и други високопоставени фигури през първите дни. Конфликтът се разрасна и в следствие на сраженията бяха убити повече от 7000 души, основно в Иран и Ливан, цените на енергията се повишиха и се появиха опасения от продоволствена криза в развиващите се страни.

ИРАН ПОЛУЧАВА ПРЕИМУЩЕСТВО В ЛИВАН

За Ливан споразумението променя баланса на силите в полза на Иран, укрепва ролята на подкрепяната от Техеран групировка „Хизбула“ и включва страната в по-широкообхватната американско-иранска рамка, като в същото време обезсмисля преговорите между Бейрут и Израел.

То обвързва Ливан с 60-дневното прекратяване на огъня и ангажира всички страни да прекратят военните действия по всички фронтове.

Ливанският президент Жозеф Аун миналата седмица предупреди, че Иран не може да преговаря от името на Ливан по въпроси като прекратяването на огъня и изтеглянето на Израел от южната част на страната.

Близки до „Хизбула“ източници обаче твърдят обратното: че американско-иранската рамка укрепва позицията на Ливан, издигайки преговорите на по-високо ниво. Според тях Техеран и Вашингтон могат да окажат натиск върху съюзниците си – „Хизбула“ и Израел – да постигнат споразумение.

Опасенията са най-силни в Залива, където иранските атаки разклатиха доверието в дългогодишни споразумение за сигурност. Страните от Залива се оказаха основните губещи от войната – зрители на решенията, които промениха изцяло обстановката в сферата на сигурността, и сега са оставени да се справят с последиците.

Източници от Залива казват, че сделката вече променя стратегическото мислене: подкопава доверието в осигуряваната от САЩ защита, утвърждава Иран като трайна регионална сила и ускорява промяната към търсене на помирение вместо конфронтация.

Експертът по Иран Алекс Ватанка обаче отхвърля тези тревоги. Вместо за капитулация, той смята споразумението за най-малко лошия изход след години на неуспешни опити за прибягване до принуда.

„Те се опитаха да победят Иран чрез военна сила. Не успяха. Алтернативата би била катастрофална – по-широкообхватна война би могла да опустоши страните от Залива за десетилетия“, казва Ватанка, който е старши научен сътрудник в Института за Близкия Изток във Вашингтон.

Истинските предизвикателства предстоят – прилагането на споразумението, чакащите решения ядрени преговори и регионалните реакции, които ще бъдат провокирани, смята той. „Това е значим момент, но не е краят. Това е само началото.“

ИЗРАЕЛ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В ПРЕЧКА

Някои анализатори смятат Израел за основният фактор на несигурност. Въпреки че е малко вероятно страната да провали процес, ръководен от Тръмп, те предупреждават, че все пак има риск – особено в Ливан.

„Израел е изолиран след тази война, както в региона, така и по света“, казва представител на иранските власти, говорил при условие за анонимност.

„Иран получи това, което искаше… Ние не изоставихме приятелите си, като например „Хизбула“, а вместо това дори бяхме готови да стигнем дотам, да си тръгнем от масата за преговори и да възобновим войната заради тях“, добавя друг представител на иранските власти.

Прочети цялата публикация