В Кремъл явно вече се страхуват и от сянката си

Защо Кремъл громи партия "Яблоко", макар че тя отдавна е изгубила политическо влияние? Случаят показва как действат там: ако някой риск не може да бъде точно изчислен, те предпочитат да го отстранят предварително.

Заместник-председателят на единствената руска опозиционна партия „Яблоко“ - Максим Круглов - бе осъден на седем години наказателен лагер за две публикации отпреди три години, свързани с Буча и загиналите там мирни жители на Украйна. При това делото не е просто политически мотивиран процес – то е пореден епизод от кампанията срещу партията, набираща скорост с приближаването на изборите.

Кремъл иска да управлява рисковете

Ръководството и активистите на „Яблоко“ са обект на преследвания в различни региони - мероприятията на партията биват проваляни, образуват се наказателни и административни дела.

През есента в Русия ще се проведе поредното електорално мероприятие, което в Кремъл наричат избори. Изходът им няма как да не е предрешен: политическата конкуренция е унищожена, независимите кандидати са или в емиграция, или в затвора - отдавна лишени от възможността да участват в изборите. На този фон възниква закономерният въпрос: защо му е на Кремъл да доунищожава партия, която от години не играе забележима роля във федералната политика? Според мен не става дума за страх, а за опитът да се управляват рискове.

В Кремъл едва ли смятат „Яблоко“ за политическа формация, способна сериозно да промени съотношението на силите. Но руската политика отдавна не се опира на честната конкуренция, а на максималната предсказуемост. И ако някой риск не може да бъде изчислен, в Москва предпочитат да го отстранят предварително.

Как се отразява умората от войната

Днес никой не може да каже със сигурност как ще се държи руското общество след четири месеца. Войната срещу Украйна продължава вече повече от четири години. Умората от ставащото е все по-забележима дори сред хората, които никога не са се смятали за опозиция. Това съвсем не означава, че утре ще се появи масово антивоенно движение. Но означава, че обществените настроения стават по-малко предвидими, отколкото преди година.

Вероятно в президентската администрация изобщо не смятат, че „Яблоко“ може да постигне сериозен резултат. Но изглежда предпочитат да не проверяват какво ще се случи, ако общественото искане за прекратяване на войната стане по-силно, отколкото е прието да се смята. Всяка неопределеност става нежелателна. Затова задачата на властта днес е пълното изключване на всичко неочаквано.

Става дума за това - до началото на предизборната кампания да не остане и хипотетична възможност в листите да се появят хора, способни да превърнат изборите в политика, защото дори и неголямата вероятност за това се превръща във фактор на неопределеност за властите. Затова все по-засилващият се натиск спрямо „Яблоко“ изглежда напълно логичен.

Времето на надеждите отмина отдавна

"Яблоко“ е най-старата демократична партия на съвременна Русия. С нея бяха свързани големите надежди от 1990-те години. А после и не по-малко мащабните разочарования. Партията постепенно губеше влияние, изчезна от Държавната дума и на всеки следващи избори получаваше все по-малко гласове.

А именно през „Яблоко“ минаха политиците, които след това станаха едни от видните фигури на руската демократична опозиция. Алексей Навални бе изключен от партията през 2007 година. Година по-късно Иля Яшин бе сполетян от същото. Иронията на историята е в това, че най-ярките политици, възпитани навремето от „Яблоко“, се оказаха твърде неудобни за самата партия.

Единствената партия, която е против войната

Днес "Яблоко" остава единствената регистрирана руска партия, която последователно се обявява против войната – друга регистрирана партия с антивоенна позиция просто няма.

Засега не може да се каже дали пълното „изличаване“ на „Яблоко“ ще се окаже възможно. Формално партията все още има шанс да участва в изборите, а някой от кандидатите ѝ може и да стигне до финалния кръг. Но събитията от последните месеци не позволяват да се проявява особен оптимизъм по отношение на тези перспективи.

Присъдата на Максим Круглов говори не толкова за съдбата на един политик или даже на една партия. Тя показва каква трябва да бъде руската политика в представата на Кремъл - напълно предсказуема. Даже ако в името на тази предсказуемост се налага в колония да се изпращат хора от партия, която отдавна не претендира за властта, но поне напомня, че в Русия някога е съществувала легална демократична политика.

Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Прочети цялата публикация