6 юли 1885 г. Бясът е победен

На юли 1885 г. Френският учен и медик Луи Пастьор прави първата ваксинация на човек, като спасява ухапано от бясно куче дете. Това бил 9-годишния елзасец Жозеф Майстер.

Той е роден в 1822 г. в градчето Дол, Източна Франция. Като студент в Париж изучава научни дисциплини. През студентските години заложбите му не се проявяват; един от неговите професори дори го окачествил като посредствен в химията. Но след като получава докторат в 1847 г., Пастьор скоро показва, че този професор е сбъркал. Неговите изследвания върху изомерите на винената киселина го правят известен химик, когато е само на двайсет и шест години.

След това той насочва вниманието си към ферментацията и доказва, че този процес се дължи на определен вид микроорганизми. Освен това Пастьор демонстрира, че наличието на друг вид микроорганизми може да доведе до нежелателни резултати във ферментиращи течности. Това скоро го навежда на мисълта, че някои от тях са в състояние да навредят на човека и на други живи същества.

Пастьор не е първият човек, предложил теорията, че болестите се причиняват от бацили. Подобни хипотези са излагани преди него от Джироламо Фракасторо, Фридрих Хенле и други. Но Пастьоровата енергична защита на тази теория, подкрепена от многобройни експерименти и демонстрации, е главният фактор, убедил научната общност, че теорията му е правилна.

Щом болестите се причиняват от бацили, много логично е, че ако им се попречи да проникнат в човешкото тяло, ще се избегнат и съответните болести. Ето защо Пастьор много набляга на значението, което имат антисептичните методи за лекарите, и оказва силно влияние върху Джоузеф Листър, който ги въвежда в хирургията.

Вредните бактерии попадат в човешкото тяло чрез храната и течностите. Пастьор разработва техника (наречена пастьоризация) за унищожаване на микроорганизмите в течности. Когато тази техника е приложена в практиката, млякото престава да бъде източник на инфекции.

Около петдесет и пет годишен, Пастьор насочва вниманието си към антракса (синя пъпка), остра заразна болест по добитъка и други животни, която се предава и на хората. Той успява да докаже, че тя се причинява от определен вид бактерии. Но много по-важно е, че намира начин за създаване на отслабен щам на антраксовия бацил.

Инжектиран в добитъка, този отслабен щам причинява само лека форма на болестта, която вече не е фатална, а помага на животните да си изработят имунитет срещу същинската болест. Пастьор демонстрира публично ефекта от имунизацията на добитъка против антракс и това предизвиква радостна възбуда. Скоро става ясно, че тя може да се използва и за предпазване от много други заразни болести.

Пастьор създава техника за ваксиниране на хора против ужасната болест бяс и това е най-прочутото му самостоятелно постижение. След него други учени използват идеите му и изработват ваксини против много други тежки заболявания като епидемичен тиф и детски паралич.

Пастьор, необикновено трудолюбив учен, има още цял ред не толкова известни, но полезни постижения. Благодарение преди всичко на негови опити е показано убедително, че микроорганизмите не се самозараждат. Освен това той е открил явлението анаеробиоза, което ще рече, че някои организми са в състояние да живеят без въздух или свободен кислород. Пастьоровите изследвания върху болестите по копринената буба имат голямо търговско значение. Между другите му постижения е изработването на ваксина против холера у кокошките. Пастьор умира в 1895 г. близо до Париж.

Прочети цялата публикация