Древен византийски град на 1600 години бе открит под пустинята в Египет (СНИМКИ)

Археолози съобщиха за откриването на добре запазено селище от византийската епоха в оазиса Дахла, в египетската Западна пустиня. Обектът, датиран приблизително отпреди 1600 години, включва жилищни сгради, църква, наблюдателни кули, улици и укрепени съоръжения, които дават рядък поглед към всекидневния живот в отдалечените египетски оазиси през IV век.

При разкопките са открити къщи със сводести покриви, пещи за хляб, кухни и каменни мелници. Археолозите са намерили и около 200 надписани керамични фрагмента, известни като остракони, върху които са запазени текстове на коптски и гръцки език. Те съдържат сведения за търговски сделки, кореспонденция и други аспекти от живота на местното население.

Селището е било внимателно планирано. Широки улици в посока север-юг се пресичат с пътища изток-запад, оформяйки обществени пространства. В покрайнините му са разположени две наблюдателни кули и силно укрепена сграда, вероятно използвана за защита. В централната част се намира базилика, издигната над една от основните улици.

Excavations at the Ain el-Sabil archaeological site, located in Egypt's Dakhla Oasis, are bringing to light a magnificent Byzantine-period settlement. The settlement features a planned street layout, houses, public spaces, watchtowers, and a central church dated to the mid-4th… pic.twitter.com/5TnhnadV5h

— Madam Archaeologist (@madamarchaeo) July 6, 2026

Махмуд Масуд, генерален директор на службата за древности в Дахла и ръководител на археологическата мисия, заяви, че селището съдържа всички основни архитектурни елементи на добре организирана общност. Откритите предмети включват домакинска керамика, бутилки за съхранение на масла и парфюми, маслени лампи и каменни инструменти за мелене на зърно.

Според Диа Захран, ръководител на сектора за ислямски, коптски и еврейски древности, най-значимите находки са близо 200-те остракона. Тези фрагменти са важен документален източник, тъй като дават конкретни сведения за икономическите и социалните отношения в селището.

Откритието беше обявено от египетското Министерство на туризма и древността заедно с друга значима археологическа находка. При отделни разкопки в Марина ел-Аламейн, на около 100 километра западно от Александрия на средиземноморското крайбрежие, археолозите откриха 18 древни гробници. Сред тях има голям гранитен саркофаг с дължина около 2,4 метра, съдържащ човешки останки.

В същия некропол са намерени повредена гипсова статуя на сфинкс и няколко тела, погребани с тънки златни пластини, поставени в устата. Тази погребална практика, известна като „златен език“, е била разпространена в гръко-римския свят и се е свързвала с вярването, че починалият ще може да говори в отвъдното.

Сред находките са още бронзови монети с изображения на византийски императори и златни монети от времето на римския император Констанций II, управлявал между 337 и 361 г. сл. Хр.

Макар Египет най-често да се свързва с фараоните и пирамидите, страната е била част от Източната Римска, или Византийската империя, повече от два века. Този период започва през 395 г. сл. Хр., когато Римската империя е разделена на източна и западна част след смъртта на император Теодосий I. Египет остава сред най-богатите и стратегически важни провинции на Византия заради плодородните си земи и износа на зърно.

Византийската епоха променя религиозния и културния облик на страната. Християнството се утвърждава като доминираща религия, строят се църкви и манастири, а редица градове се разрастват. Периодът обаче е белязан и от религиозни спорове между византийските власти и коптското християнско население, особено по въпросите за природата на Христос.

Византийското управление в Египет приключва през 641 г., когато страната е завладяна от арабски мюсюлмански сили. Много селища от този период по-късно са изоставени или погребани под пясъците, което прави находки като тази в оазиса Дахла особено ценни за археолозите.

Оазисът Дахла, разположен в провинция Нова долина, вече фигурира в предварителния списък на ЮНЕСКО, което е стъпка към евентуално включване в Списъка на световното културно наследство. Новото откритие засилва значението на района като ключов източник на информация за живота в египетските оазиси в късната античност.

Прочети цялата публикация