България в Анкара: Сигурността на Черно море и газов пробив в кулоарите на НАТО ОБЗОР

България препотвърждава ангажиментите си към колективната отбрана на Източния фланг на Алианса и постигна ключов икономически успех още в навечерието на официалните заседания на Срещата на върха на НАТО в турската столица Анкара.

Българската държавна делегация, води за участие в двудневния форум на лидерите от 32-те държави членки от министър-председателя Румен Радев, вече се включи в първите работни формати. Заедно с него в Анкара са министърът на външните работи Велислава Петрова, министърът на отбраната Димитър Стоянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов.

Основният фокус на форума, провеждащ се при безпрецедентни мерки за сигурност, са разходите за отбрана, индустриалната революция в Пакта и засилването на подкрепата за Украйна. Още преди старта на официалните сесии обаче, българското участие бе белязано от ключов пробив в енергийната сфера след стратегическа двустранна среща.

Замразяването на договора с „Боташ“: Големият пробив в кулоарите

В деня преди официалния старт на срещата на върха, премиерът Румен Радев проведе ключови разговори с домакина на събитието – турския президент Реджеп Тайип Ердоган, в президентския комплекс „Бестепе“. Основен резултат от визитата стана официалното споразумение за замразяване на спорния договор между турската държавна компания „Боташ“ и българската „Булгаргаз“ за срок от 15 месеца.

„Това е изключително важна стъпка за защитата на българския национален интерес и за стабилизирането на енергийния сектор у нас. През следващите 15 месеца страната ни няма да плаща милионите за капацитет, които тежаха на бюджета ни, а ще заплаща единствено за реално преминалите и използвани количества газ. Започваме незабавна работа по преработването и предоговарянето на параметрите спрямо актуалните пазарни условия“, коментираха източници от българската делегация след срещата в Анкара.

Постигнатото споразумение с Турция сваля сериозно финансово напрежение от българската държава и променя изцяло икономическия контекст на българското участие на форума.

Натискът за отбрана: Към 4% и 5% от БВП и българският отговор

Българската делегация влиза в пленарните сесии в момент на засилен натиск от страна на американския президент Доналд Тръмп, който пристигна в Анкара с остри критики към европейските съюзници относно споделянето на финансовата тежест в Алианса. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте вече обяви в навечерието на срещата, че по-голямата част от страните членки успешно са достигнали разходи от 4% от брутния си вътрешен продукт (БВП).

На масата на преговорите в Анкара е поставена новата амбициозна цел – поемане на суверенни ангажименти за повишаване на разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 година.

В кулоарите на форума военният министър Димитър Стоянов и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов се включиха активно във Форума на отбранителната промишленост. Българската позиция твърдо подкрепя т.нар. „трансатлантическа отбранителна индустриална революция“, насочена към драстично увеличаване на производството на боеприпаси и съвместни обществени поръчки, но министър Стоянов подчерта, че новите финансови цели изискват сериозен баланс с националните възможности.

„България подхожда изключително отговорно към съюзническите си ангажименти и ние вече доказахме, че можем ефективно да инвестираме в модернизацията на нашите въоръжени сили. Поставянето на нови, по-високи прагове за разходи за отбрана в рамките на Алианса обаче трябва да бъде съобразено с икономическите реалности на всяка отделна държава. За нас е от критично значение тези средства да не бъдат просто сухи проценти от БВП, а да се инвестират целево в реални отбранителни способности, превъоръжаване и подкрепа за българската военно-промишлена база, която има огромен потенциал да се интегрира в общите европейски и трансатлантически вериги за доставки“, заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов в Анкара.

Черно море и подкрепата за Украйна

Друг основен стълб в позициите на София е сигурността в Черноморския регион. България настоява за продължаване на засиленото присъствие по Източния фланг на НАТО и за по-добро координиране на мисиите по Air Policing и морско патрулиране в Черно море.

В Анкара пристигна и украинският президент Володимир Зеленски, който търси спешна координация за системи за противовъздушна отбрана (ПВО). Очаква се в финалната декларация съюзниците да обещаят общ пакет от 70 милиарда евро за военно оборудване и обучение за Украйна през 2026 г., като финансирането ще дойде по линия на двустранни договори и механизми на ЕС, без пряко финансово участие на САЩ.

Официалните разговори и двустранните срещи на българската делегация продължават през целия ден на 8 юли, като се очаква в късните часове премиерът Румен Радев да даде специална пресконференция за българските медии с детайли за финалната декларация от срещата на върха.

Прочети цялата публикация