Учени откриха как живот може да съществува на планета с вечен ден и вечна нощ

Възможно ли е живот да съществува на планета, чиято едната половина е постоянно изгаряна от своята звезда, а другата е потънала във вечен мрак и лед? На пръв поглед подобен свят изглежда напълно негостоприемен, но ново научно изследване показва, че това може да не е така.

Учени от Университета в Пенсилвания са установили, че специфични процеси във вътрешността на подобни екзопланети могат да създадат благоприятни условия за живот. Резултатите са публикувани в престижното списание Nature Communications и предизвикват сериозен интерес сред астрономите.

Планета, където денят никога не свършва

Изследването е фокусирано върху екзопланетата LHS 3844b, разположена на около 48,5 светлинни години от Земята.

Тя е малко по-голяма от нашата планета и обикаля около червено джудже – звездата LHS 3844. Особеното е, че планетата е приливно заключена. Това означава, че винаги показва една и съща страна към звездата си – подобно на начина, по който Луната винаги е обърната с едната си страна към Земята.

Така едното полукълбо е в непрекъснат ден, а другото никога не вижда светлина.

Последиците са екстремни:

дневната страна достига температури между 1000 и 2000 келвина;

нощната страна остава почти при абсолютната нула.

На пръв поглед подобна планета изглежда напълно необитаема.

„Само като се погледнат екстремните температури на дневната и нощната страна, човек може да заключи, че тези екзопланети са прекалено сурови за живот. Но животът може да намери начин да се прояви“, казва Дайсуке Ното, докторант в лабораторията Penn GEFLOW към Университета в Пенсилвания.

Ключът се крие под повърхността

Докато повечето досегашни изследвания се концентрират върху условията на повърхността, този екип насочва вниманието си към вътрешността на планетата.

Според учените именно мантията – дебелият слой между ядрото и кората – може да бъде решаваща за създаването на условия, подходящи за живот.

За да проверят теорията си, изследователите създават лабораторен модел на приливно заключена планета.

Те използват съд, пълен с вискозен глицерол и специални термохромни течни кристали, които променят цвета си при различни температури. С помощта на четири термостата успяват да възпроизведат огромната температурна разлика между постоянно нагрятата и постоянно студената страна на подобен свят.

„Планетарен пулс“, който разпределя топлината

Експериментите разкриват стабилен механизъм на циркулация във вътрешността на планетата.

Горещ материал непрекъснато се издига под осветената страна, придвижва се към тъмното полукълбо, където постепенно се охлажда и потъва обратно към дълбоките слоеве.

След това цикълът започва отново.

Учените описват този процес като своеобразен „планетарен пулс“, който осигурява постоянно преразпределение на топлината.

„Това движение не е хаотично като в земната мантия. То е бавно, устойчиво и предвидимо. Донякъде скучно, но в добрия смисъл“, обяснява Ното.

Геотермални оазиси сред екстремния свят

Изследователите наблюдават и периодични струи горещ материал, които се издигат от дълбочина.

За разлика от земните вулканични горещи точки, тези структури остават почти неподвижни и могат да създадат локални области с по-умерени температури.

Според учените именно такива геотермални „оазиси“ биха могли да осигурят условия за живот, особено в преходната зона между вечния ден и вечната нощ.

Възможно е и магнитно поле

Откритието има още едно важно значение.

Стабилната циркулация в мантията може да влияе върху движението на течното ядро и да доведе до формирането на магнитно поле.

Макар то вероятно да се различава от земното, подобна защита е от ключово значение, тъй като предпазва повърхността от силното космическо и звездно излъчване.

Повече потенциално обитаеми светове

Досега приливно заключените екзопланети често бяха изключвани от списъка на възможните места за живот.

Новото изследване поставя това схващане под сериозно съмнение.

Това е особено важно, защото именно подобни планети са сред най-разпространените около червените джуджета - най-често срещания тип звезди в Млечния път.

Ако резултатите бъдат потвърдени и от бъдещи изследвания, броят на потенциално обитаемите светове във Вселената може да се окаже значително по-голям, отколкото учените предполагаха досега.

Екипът на лабораторията Penn GEFLOW вече планира нови експерименти, с които да изследва и други геофизични процеси както на подобни екзопланети, така и на самата Земя.

„Планираме да разширим експерименталните си методи и да изучаваме различни планетарни системи в още по-широк контекст“, казва Дайсуке Ното.

Източник: Vesti.bg.

Прочети цялата публикация