Къде, кой и как погребва бездомните хора у нас

Въпросът какво се случва, когато на улицата почине бездомен човек, често остава скрит зад общественото безразличие. Реалността обаче изисква строго разписана законова процедура. Тя се задейства в момента, в който бъде открит труп на лице без установен дом или в пълна социална изолация. Според българското законодателство грижата за тези покойници преминава изцяло в ръцете на държавните институции и общините.

Кой организира и плаща за последното изпращане?

Когато бездомен човек почина на улицата, първата стъпка е подаването на сигнал към МВР и Спешна помощ. Лекар установява смъртта и издава т.нар. съобщение за смърт. Ако покойникът няма близки или роднини, които да поемат отговорност и разноски, се задейства процедура по служебно (социално) погребение.

Ангажиментът и финансирането на тази дейност са вменени на местната власт. Според разпоредбите в проектозаконите за гробищата и действащите общински наредби (както е описано в секцията за служебни погребения на Столична община - sofia.bg), общините сключват договори с лицензирани погребални агенции. Средствата за тях се осигуряват целево от общинския бюджет за съответната година.

Социалното погребение включва строго определен минимум от услуги:

Издаване на официален акт за смърт; Осигуряване на обикновен дървен ковчег; Транспорт на покойника до гробищния парк; Изкопаване и заравяне на гробното място; Отпечатване на няколко броя некролози. Колко струва едно социално погребение на общинския бюджет?

Издръжката на тези процедури е изцяло за сметка на местните данъкоплатци. Стойността на едно служебно погребение варира в различните региони на страната, като зависи от договорите, които съответната община сключва с траурните агенции след обществени поръчки.

В големите градове като София, Пловдив и Варна цената на едно социално погребение към 2026 г. варира средно между 125 и 275 евро (справка за разходните норми в бюджетите на общините - namrb.org). В тази сума влиза единствено законовият санитарен минимум. Общините залагат тези средства в годишните си макрорамки в перо „Социални дейности“ или към бюджетите на общинските предприятия за гробищни паркове.

Къде се погребват и как изглеждат гробовете?

Служебните погребения се извършват в специално заделени парцели на действащите общински гробищни паркове. В София това най-често са определени сектори в гробищата „Бакърена фабрика“ или „Малашевци“.

Повечето общини, включително Община Варна, прилагат сходни инструкции . На гробовете не се поставят пищни паметници, а само обикновен дървен кръст или колче с табела. На нея са изписани имената на човека, датите на раждане и смърт (ако са известни) или служебен номер.

Какво се случва, ако починалият няма лични документи?

Това е най-сложният юридически и логистичен казус. Когато бездомникът няма лична карта или е с неустановена самоличност, тялото не може да бъде погребано веднага. В тези случаи задължително се намесва Прокуратурата на Република България и органите на МВР.

Престой в моргата и експертизи: Тялото се транспортира до отделение по съдебна медицина. Там то престоява под разпореждане на прокуратурата, докато се извършват криминалистични експертизи – вземане на пръстови отпечатъци, ДНК проби и снимки за идентификация.

Прокурорско разпореждане: Едва след като полицията потвърди, че самоличността не може да бъде установена с наличните средства, или след като приключи разследването за евентуално насилие, наблюдаващият прокурор издава писмено разпореждане за служебно погребение.

Погребение под номер: В регистрите на гробищния парк и на общината лицето се записва като „неизвестно лице“ (Н.Л.) или под определен служебен номер на преписката. ДНК профилът и отпечатъците се пазят в базата данни на МВР, за да може, ако след време се появят роднини, тялото да бъде идентифицирано и гробът да бъде посочен. Срокове за съхранение: Колко време тялото чака в моргата?

Времето, в което тялото на починал бездомен човек остава в отделението по съдебна медицина, варира в зависимост от казуса. Според Наредбата за съдебно-медицинските експертизи, ако самоличността е ясна, но няма близки, общината трябва да организира погребението в рамките на няколко дни след издаване на прокурорското разрешение.

Ако лицето е с неустановена самоличност, процедурата се удължава значително. Законът изисква тялото да бъде съхранявано в хладилните камери на моргата, докато се извършват всички задължителни експертизи за идентификация. Този процес обикновено отнема между 14 дни и един месец. В редки случаи, при тежки криминални разследвания или трудности с ДНК анализите, престоят под разпореждане на прокуратурата може да бъде удължен до няколко месеца, преди да бъде разрешено служебно погребение.

Практиката за кремация: Прилага ли се при служебни погребения?

В България стандартната практика за служебни погребения на хора без дом е традиционното полагане в гроб. Кремацията се избягва умишлено от институциите поради две основни причини:

Законови пречки при неидентифицирани тела: Ако починалият е с неустановена самоличност, кремацията е абсолютно забранена от прокуратурата. Изгарянето на тялото унищожава възможността за последващи ДНК експертизи или повторна ексхумация при разследване на престъпление. Финансов фактор: Дори когато самоличността на бездомния е ясна, кремацията излиза по-скъпо на общинските бюджети заради допълнителните такси за самата процедура в крематориума и необходимостта от урново място. Поради това общините избират класическото погребение в земята като по-икономичен и гъвкав вариант. Какво се случва, ако роднините се появят години по-късно?

Случаите, в които близки на изчезнали хора разбират за смъртта им години след като те са били погребани като служебни покойници, не са изключение. Тогава се задейства специфична процедура за препогребване или ексхумация:

Проверка в базата данни: Близките, които издирват свой роднина, подават ДНК профил или пръстови отпечатъци в МВР. При съвпадение със съхранените данни на „неизвестното лице“, полицията и прокуратурата насочват семейството към конкретния гробищен парк и служебен номер на гроба (данни за процедурите по издирване - mvr.bg). Ексхумация и препогребване: Според действащите санитарни норми и Закона за здравето, ексхумация (изваждане на останките) е разрешена по искане на роднини по права линия след разрешение от Регионалната здравна инспекция (РЗИ). Обикновено това може да стане най-рано 8 години след погребението (поради естествените процеси на минерализация), освен ако няма извънредно разпореждане на съда или прокуратурата за целите на ново разследване. Поемане на разноските: Ако роднините желаят да преместят останките в семеен гроб или друго населено място, всички последващи разходи за ексхумация, нов ковчег, транспорт и такси се поемат изцяло от тях. Ако решат да оставят тялото в същия гроб, те могат да платят за поставянето на паметна плоча с истинското име на починалия, заменяйки служебния номер.

Процедурата гарантира, че дори най-маргинализираните членове на обществото получават законен и достоен завършек на земния си път, независимо от липсата на финанси и документи приживе, като същевременно оставя отворена законова възможност за техните семейства.

Прочети цялата публикация