В Персийския залив: да си блокиран на кораб от четири месеца

"Някои прекарваха целия ден в четене на Корана, други си прекарваха времето в TikTok", разказва Мохамад Шафикул Ислям, който в продължение на 115 дни е бил блокиран в Персийския залив. Хиляди още са в неговото положение.

Когато САЩ и Израел започнаха нападението си срещу Иран, а Техеран отговори със затварянето на Ормузкия проток, множество кораби останаха блокирани в Персийския залив.

Повечето успяха да използват временните спирания на огъня, за да напуснат залива, но не всички. По данни на Международната морска организация шест хиляди моряци продължават да са блокирани в горещата точка.

Днес броят на корабите, които успешно преминават Ормузкия проток, превърнал се в ключова точка от конфликта, е малко над 10 на ден в сравнение с около 130 преди войната. В последните месеци 17 моряци бяха убити край Ормузкия проток - повечето от тях в резултат от иранските атаки, но и също и от удар на американска подводница.

В плен от близо четири месеца

"Ню Йорк Таймс" разказва за товарния кораб Francesca, който бе задържан от Иран на 22 април. Екипажът му е от Черна гора, Индонезия, Филипините и други държави. Моряците "нямат никакво средство за комуникация освен 30 минути интернет на няколко дни", разказват източниците на американското издание. Те нямат никаква представа кога ще бъдат освободени.

Корабът е собственост на Средиземноморската корабна компания (MSC) - най-големия морски търговски превозвач със седалище в Женева. Той плува под панамски флаг. Според представителката на Панама в Международната морска организация има напредък в преговорите за освобождаването му, но тя отказва даде повече детайли.

Двама хървати от екипажа са били освободени. Според преговарящите от Хърватия към тях са се отнасяли добре и са имали достъп до храна. Освен Francesca Иран задържа и друг кораб на MSC - Epaminondas - в същия ден. Съдбата на двата кораба остава неясна, обобщава "Ню Йорк Таймс".

Седмици в четене на корана и клипчета в TikTok

"Франс Прес" разказва историята на друг моряк - капитан Мохамад Шафикул Ислям, който в продължение на 115 дни е бил блокиран в открито море в Персийския залив, наблюдавайки как ракетите осветяват нощното небе и разпределяйки храна и вода за екипажа си. Корабът му Banglar Joyjatra е нает от компания, регистрирана в Сингапур. След като разтоварва товара си в Катар, той достига водите на Обединените арабски емирства на 26 февруари.

"В ранните часове на 28 февруари видяхме как ракета удари нефтохранилище, намиращо се само на 200 метра от нас", казва Ислям. Той не се евакуира и остава на кораба. Иран многократно отказва на плавателния съд да напусне през Ормузкия проток.

В един момент запасите от прясна вода започват да намаляват, а храната става оскъдна, затова Ислям започва да разпределя порции между моряците. Особено по-младите изглеждат изключително травмирани през идните седмици. "Някои прекарваха целия ден в четене на Корана, други си прекарваха времето в TikTok. Аз просто исках всички да останат спокойни", разказва капитанът. Чак на 23 юни те успяват да напуснат Персийския залив.

Масово разпространение на микроорганизми?

Микробиолози предупреждават, че застояването на толкова много кораби в Персийския залив може да създаде рискове за целия свят. Причината е, че дългият престой води до биообрастване, т.е. натрупване на организми върху повърхностите на корабите.

Когато тези кораби напуснат Персийския залив, ще се стигне до разпространение на инвазивни видове в международните води, което ще създаде сериозни екологични и икономически рискове, предупреждават учените, цитирани от швейцарската обществена медия SRF.

Над 1500 плавателни средства, блокирани заради войната, стават дом на множество микроорганизми и водорасли, които се размножават и мутират върху плавателните съдове. Според проучването разпространението им в други региони на света би могло да достигне безпрецедентни досега мащаби.

За да се намали рискът, изследователите препоръчват почистване и проверка на корпусите на корабите преди продължаване на пътуването, засилено наблюдение на важните пристанища, както и координирано международно сътрудничество.

Прочети цялата публикация