Георги Василев – 80 години футболна магия и незабравими триумфи

Днес българският футбол отдава заслужена почит на един от своите най-ярки символи – Георги Василев, по-известен като Гочето. Роден на 9 август 1946 година в китния Бобов дол, Василев оставя незаличима следа както на терена, така и край тъчлинията. Кариерата му като футболист преминава през отбори като Струмска слава, Сливен, Локомотив (Горна Оряховица), Марек и Етър, където демонстрира завидна техника и борбен дух.

Истинската слава на Гочето обаче идва с треньорската професия. Той се превръща в единствения наставник, който извежда три различни български клуба до шампионската титла – Етър, Левски и ЦСКА. През 1991 година Василев изписва златна страница в историята на „болярите“, а само няколко сезона по-късно води „сините“ до две поредни титли (1994, 1995). Кулминацията идва през 1997-а, когато с ЦСКА постига златен дубъл – шампионска титла и Купа на България.

Георги Василев е автор на някои от най-запомнящите се моменти в родния футбол. Под негово ръководство Левски разгромява ЦСКА със 7:1 – резултат, който и до днес е ненадминат в историята на „вечното дерби“. Не по-малко известна е и неговата култова реплика за „змиите в Борисовата градина“, която се превръща в част от фолклора на българския спорт.

Василев води още Спартак (Плевен), Локомотив (София), Нефтохимик, Несебър, Черноморец (Бургас), както и кипърските Анортозис и Неа Саламис, и гръцкия Левадиакос. В Германия постига истински подвиг, извеждайки втородивизионния Унион (Берлин) до финал за Купата на Германия през 2001 година – историческо постижение, макар и загубено от Шалке 04. В този период Василев залага на български футболисти, с които е работил успешно у нас.

През 1986 година Гочето е част от треньорския щаб на България на световното първенство в Мексико, където „лъвовете“ записват престижни равенства срещу Италия и Южна Корея. Макар няколко пъти да е бил на крачка от селекционерския пост, съдбата не му отрежда да поеме националния тим, включително и преди легендарното лято на САЩ’94.

Прочети цялата публикация