Гравитационният фон може да съдържа следи от първите свръхмасивни черни дупки, смятат учени

 Загадъчният фон от гравитационни вълни, който днес се регистрира чрез мрежи от пулсари, може да съдържа следи от първите свръхмасивни черни дупки във Вселената, възникнали преди повече от 13 милиарда години, пише „Сайънс Дейли", позовавайки се на изследване на учени от университета „Колгейт". Изследователите Сохан Годла и Космин Илие са изследвали възможността древни „семена" на черни дупки да са оцелели, да са се разраснали заедно с галактиките, в които се намират, и по-късно да са се слели, като генерираните при тези процеси гравитационни вълни достигат до нас и днес. Особен интерес представляват т.нар. тъмни звезди - хипотетични първични звезди, чиято енергия би могла до голяма степен да произлиза от взаимодействия с тъмната материя. Според моделите, разгледани от учените, такива звезди са могли да достигнат маса от милион пъти тази на Слънцето, преди да се превърнат в масивни черни дупки. Пулсарните мрежи използват бързо въртящи се неутронни звезди като своеобразни космически часовници. Тъй като пулсарите излъчват редовни радиоимпулси, учените могат да засичат и най-малките промени във времето, за което тези сигнали достигат до Земята. Именно тези промени могат да издадат преминаването на гравитационни вълни и да помогнат за регистрирането на слабия фон от гравитационни вълни

Прочети цялата публикация