Исландия отново каза „не“ на членството в ЕС

Исландия отново избра да остане извън Европейския съюз. На референдума на 29 август 52,8% от гражданите отхвърлиха предложението страната да възобнови преговорите за членство, докато 47,2% го подкрепиха. Избирателната активност достигна 82,5% - изключително висока за държава с население от около 400 000 души, пише News.bg.

Резултатът сложи край на опита на сегашното правителство да върне европейското членство в центъра на политическия дневен ред, но същевременно показа колко разделено остава исландското общество.

Вотът обаче не беше за самото членство в ЕС. Исландците трябваше да решат дали страната да се върне към преговорите, започнали преди повече от 15 години. Дори при положителен резултат това нямаше автоматично да превърне Исландия в държава членка. Първо щяха да се проведат преговори, а след евентуално споразумение – ново решение за самото присъединяване. Мнозинството обаче предпочете този процес изобщо да не започва.

Исландия е близо до ЕС, но извън него

Причините за избора са свързани с особеното място на Исландия в Европа. Страната не е член на ЕС, но е силно интегрирана с него. От 1994 г. тя е част от Европейското икономическо пространство заедно с Норвегия и Лихтенщайн. Чрез ЕИП Исландия има достъп до единния европейски пазар и приема голяма част от законодателството на ЕС, свързано с неговото функциониране.

Исландия е и част от Шенгенското пространство, което позволява свободно движение без проверки по вътрешните граници между държавите участници.

Този модел осигурява значителна част от икономическите преимущества на европейската интеграция, без да изисква пълноправно членство. Той обаче има и недостатък - Исландия прилага голяма част от европейските правила, без да разполага със същото политическо влияние върху тяхното приемане като държава членка.

Именно тази особеност е в основата на дългогодишния дебат. За привържениците на членството липсата на място около масата в Брюксел е сериозен проблем. Според тях, ако страната така или иначе следва голяма част от правилата на единния пазар, тя трябва да участва пълноценно във вземането на решенията.

Противниците на членството виждат сегашната система като приемлив компромис, който позволява на Исландия да бъде тясно свързана с Европа, като същевременно запазва по-голям контрол върху някои ключови национални политики.

Най-чувствителната от тях е рибарството.

Риболовът остава ключов въпрос

За Исландия риболовът е много повече от икономически сектор. Той е част от историята и националната идентичност на страната и е свързан с десетилетна борба за контрол върху морските ресурси.

През XX век Исландия води поредица от конфликти с Великобритания относно постепенното разширяване на исландската риболовна зона.

Днес риболовът и свързаните с него дейности продължават да имат значителна роля за икономиката. По данни на „Ройтерс“ секторът осигурява около 15% от БВП и приблизително 40% от приходите от износ.

По тази причина контролът върху рибните ресурси се възприема не просто като икономически интерес, а и като въпрос на национален суверенитет.

При членство в ЕС Исландия би попаднала в рамките на Общата политика в областта на рибарството. Именно възможната загуба на част от националния контрол е сред силните аргументи срещу присъединяването.

По време на предишните преговори рибарството беше сред най-трудните теми и не беше решено по начин, който да позволи процесът да приключи.

Първият опит за членство

Първият опит за членство започна в необичаен момент. През 2008 г. Исландия беше тежко засегната от световната финансова криза. Трите големи исландски банки се сринаха, валутата се обезцени, а страната преживя дълбока икономическа и политическа криза.

На този фон идеята за членство в ЕС и възможността в бъдеще да бъде прието еврото започнаха да изглеждат по-привлекателни.

Исландия официално кандидатства за членство през юли 2009 г. Европейският съюз даде зелена светлина за започване на преговори, които започнаха през юли 2010 г.

Страната имаше сравнително добра изходна позиция, тъй като вече беше част от ЕИП и беше въвела голяма част от европейските правила.

Процесът обаче се оказа политически труден. Бяха отворени 27 от общо 35 преговорни глави, а 11 бяха временно затворени. Най-сложните въпроси останаха именно рибарството и селското стопанство.

След парламентарните избори през 2013 г. на власт дойде правителство, което беше по-скептично към членството. Преговорите бяха замразени, а през 2015 г. Исландия официално уведоми ЕС, че не желае да бъде разглеждана като страна кандидат.

Въпросът остана извън политическия дневен ред в продължение на години.

Геополитиката върна темата

Фокусът отново се насочи към европейското членство на фона на променената геополитическа среда в Северния Атлантик.

Руската война срещу Украйна доведе до преосмисляне на европейската сигурност. Арктика придоби все по-голямо стратегическо значение, а отношенията между Европа и САЩ станаха по-непредвидими.

Исландия, която няма собствена армия и разчита на НАТО за отбраната си, се оказа в центъра на тези промени заради географското си положение между Европа и Северна Америка.

Особено силен сигнал бяха американските намерения спрямо Гренландия. Автономната територия на Кралство Дания е част от същото северноатлантическо пространство, в което се намира и Исландия.

Дебатът около бъдещето на Гренландия допълнително засили разговорите в Рейкявик за сигурността на малките северни държави и отношенията им с по-големите геополитически сили.

Така през последните години аргументите в полза на европейското членство се разшириха. Те вече не се ограничават до икономиката. Поддръжниците на възобновяването на преговорите виждат в ЕС възможност за по-голяма икономическа стабилност, по-силен политически глас и по-тясно сътрудничество в условията на променяща се среда за сигурност.

Малката исландска крона остава уязвима към външни сътресения, а евентуалното бъдещо приемане на еврото се разглежда като възможност за намаляване на валутния риск. Самото членство обаче не би означавало автоматично въвеждане на еврото, тъй като Исландия би трябвало да изпълни необходимите критерии.

Противниците на членството посочват, че Исландия вече има достъп до европейския пазар чрез ЕИП, свободно движение чрез Шенген и сигурност чрез НАТО. Според тях няма достатъчно голяма допълнителна полза, която да оправдае риска от по-силен европейски контрол върху рибарството и други чувствителни области.

Разделение между столицата и останалата част от страната

Тази позиция се оказа особено силна извън столицата Рейкявик.

В двата столични избирателни района мнозинството подкрепи възобновяването на преговорите - 57,5% в северния и 54,5% в южния район.

В Южния избирателен район обаче 60,5% гласуваха против, в Северозападния - 62,9%, а в Североизточния - 61,2%.

Географското разделение до голяма степен отразява и различните икономически интереси. В столицата европейската интеграция по-често се разглежда през икономическата и геополитическата ѝ перспектива, докато извън нея рибарството и запазването на националния контрол имат по-голяма тежест.

Резултатът от референдума показва, че Исландия не е категорично евроскептична държава. Разликата между двата лагера е 5,6%. Почти половината гласували са били готови поне да дадат нов шанс на преговорите.

Правителството на премиера Криструн Фростадотир заяви, че ще уважи резултата. Това означава, че в рамките на настоящия мандат, който продължава до 2028 г., не се очаква Исландия да възобнови преговорите за членство.

Баланс между интеграция и независимост

Решението не променя основите на отношенията между Исландия и Европейския съюз. Исландия остава част от ЕИП и Шенген и продължава да бъде тясно свързана с европейския единен пазар.

Не става дума за ново отдалечаване от ЕС и още по-малко за ситуация, сравнима с британския Брекзит. Исландия отказва да превърне сегашната си икономическа и политическа близост със Съюза в пълноправно членство.

Като държава извън ЕС Исландия няма свои представители в Европейския парламент и не участва като държава членка в Съвета на ЕС. Тя може да влияе чрез механизмите на ЕИП и чрез политическия диалог, но не разполага с пълния институционален глас на страна членка.

В замяна запазва по-голяма свобода в области, които са особено чувствителни за нея, като рибарството, и собствената си валута.

В този смисъл исландският модел е компромис между интеграция и независимост. Страната е достатъчно близо до ЕС, за да се възползва от единния пазар и свободното движение, но и достатъчно далеч, за да запази собствените си правила в някои ключови области.

Резултатът от референдума не означава, че темата е затворена завинаги. Разликата между поддръжниците и противниците на идеята е малка, а факторите, които върнаха европейското членство в политическия разговор – войната в Украйна, нестабилността в международните отношения, ролята на Арктика и икономическите проблеми - остават част от политическия дебат.

Засега обаче Исландия избира познатия модел - да бъде близък партньор на ЕС, без да се присъединява към него.

Прочети цялата публикация