Ал Капоне пред съда: Усмивката, която изчезна в затвора

Когато Ал Капоне влиза във федералния съд в Чикаго през октомври 1931 г., той не изглежда като човек, който очаква краха на империята си. В жълтеникав костюм, придружен от телохранителя си, гангстерът се усмихва на заседателите, сякаш процесът е поредното публично представление. Само няколко дни по-късно същият човек ще получи една от най-тежките присъди, налагани дотогава за данъчно престъпление.

Алфонс Габриел „Ал“ Капоне е най-известният американски гангстер от епохата на Сухия режим. В Чикаго той изгражда огромна престъпна организация, която печели от нелегален алкохол, хазарт, проституция, рекет и подкупи. Името му е свързвано с множество убийства и кървавата война между бандите, но властите не успяват да го осъдят за убийство или за самото управление на престъпната мрежа. В крайна сметка го погват за нещо, което изглежда далеч по-прозаично — неплатени данъци.

Капоне вярва, че е постигнал сделка

Федералните агенти доказват, че между 1924 и 1929 г. Капоне е получил нетен доход от над 1 милион долара. Той обаче не подава данъчни декларации и не плаща данъци. Разследването се опира не само на свидетели, но и на счетоводни книги, разходи и признания, които показват мащаба на живота му.

На 16 юни 1931 г. Капоне се признава за виновен, убеден, че е договорил присъда от две години и половина. Пред журналисти той защитава позицията си с обичайното самочувствие: „Направили са от мен въпрос и не се оплаквам, но защо не преследват онези банкери, които взеха спестяванията на хиляди бедни хора и ги загубиха при банковите фалити?“

Съдия Джеймс Уилкърсън обаче отказва да се съобрази с договорката. Той заявява: „Страните по наказателно дело не могат да се споразумяват за присъдата, която ще бъде произнесена.“ След това добавя, че е време някой да покаже на подсъдимия, че с федералния съд не може да се търгува.

Усмивката и мълчаливите сигнали

Процесът започва през октомври. Капоне е обвинен по 23 пункта, свързани с укриването на данъци за периода 1925–1929 г. Прокуратурата превръща разточителния му живот в доказателство за богатство: 6500 долара за месо, 8000 долара за диамантени катарами, скъпи костюми, копринени ризи, конни залагания и пищни партита.

Поведението му в залата е внимателно, но не напълно спокойно. В началото той се усмихва на заседателите. В края, според съвременни описания на процеса, седи със смръщено лице, движи се малко и предава бележки на адвокатите си, като отговаря на журналистите само с неангажиращи звуци. След произнасянето на обвинителната присъда обаче отново се усмихва — сякаш смята, че петте осъдителни пункта от общо 23 не са най-лошият възможен изход.

Съдията не оставя процеса на случайността. След информация, че хора на Капоне разполагат със списък на потенциалните заседатели и се опитват да ги подкупват или сплашват, той сменя съдебния състав с този от друго дело. Заседателите са държани под надзор и заключвани през нощта, за да се предотврати натиск върху тях.

В залата е открит и зареден револвер у телохранителя Филип Д’Андреа. Впоследствие съдия Уилкърсън говори за натиск върху свидетели и за поведение, което представлява заплаха за правораздаването. В официалния доклад на данъчния агент Франк Уилсън е записано, че Капоне е гледал втренчено свидетели, докато те дават показания, а някои от тях внезапно са започвали да „забравят“ важни подробности.

Присъдата, която слага край на властта му

На 17 октомври 1931 г. заседателите признават Капоне за виновен по три тежки обвинения за укриване на данъци и по две обвинения за неподаване на декларации. Според Националния архив те обсъждат случая почти девет часа.

Седмица по-късно, на 24 октомври, съдия Уилкърсън му налага 11 години затвор, глоба от 50 000 долара и съдебни разноски. Капоне трябва да плати и около 215 000 долара неплатени данъци с лихвите. Основният федерален доклад за делото посочва именно 24 октомври като датата на присъдата, макар че по-късна справка на ФБР посочва 24 ноември. Архивните материали от 1931 г. подкрепят октомврийската дата.

Не е запазена надеждно документирана драматична „последна дума“ на Капоне при произнасянето на присъдата. Запомнени са друго — усмивката му, увереността, че е сключил сделка, и репликата за банкерите, произнесена преди съдът да му покаже кой има последната дума.

На 4 май 1932 г. Капоне заминава с влак за федералния затвор в Атланта, а през 1934 г. е преместен в Алкатраз. Освободен е през 1939 г., тежко болен и психически променен. Човекът, който някога заплашваше свидетели и диктуваше правилата в Чикаго, не се връща към престъпния живот. Империята му не рухва от куршум, а от пет данъчни обвинения и съдия, който отказва да се пазари.

Източници: Тайм

Прочети цялата публикация