На 2 октомври 1959 г. започва „Зоната на здрача“

Мъж върви по улиците на малък американски град, но не среща никого. Телефонът звъни, в киносалона свети, в закусвалнята има следи от живот, а около него цари пълна тишина. Така започва „Къде са всички?“ – първият епизод на „Зоната на здрача“, излъчен по CBS на 2 октомври 1959 г.
В ролята на Майк Ферис е Ърл Холиман, а зад историята стои Род Сърлинг – създателят, основен сценарист, продуцент и водещ на поредицата. Още в дебютния епизод сериалът показва своята запазена формула: познат свят, в който постепенно се появява нещо необяснимо, и финал, който кара зрителя да преосмисли видяното.
„Измерение не само на зрението и звука“Гласът на Сърлинг се превръща в една от най-разпознаваемите части на телевизионната история. В началния монолог той обявява: „Вие пътувате през друго измерение – не само на зрението и звука, но и на съзнанието.“ След тези думи зрителят вече знае, че предстои история, в която реалността няма да остане стабилна.
„Зоната на здрача“ не е просто сбор от страшни или фантастични сюжети. Под повърхността на историите Сърлинг говори за расизъм, война, милитаризъм, натиск за подчинение, страх от различието и злоупотреба с власт. Според CBS News научната фантастика му позволява да поставя спорни теми в измислени светове, където те могат да бъдат разглеждани по-свободно.
Сериал, който не разчита на постоянни героиВсеки епизод разказва отделна история с нови персонажи и различна ситуация. Това дава възможност на поредицата да преминава от психологически трилър към фентъзи, хорър или сатира, без да се обвързва с една сюжетна линия. В някои истории заплахата идва от машина, в други – от тълпата, от собствените страхове или от желанието на човека да получи повече, отколкото може да понесе.
Сърлинг пише 92 от епизодите, а сред авторите са още Ричард Матисън и Чарлз Бомонт. Поредицата се излъчва пет сезона – от 1959 до 1964 г. – и достига 156 епизода. В нея се появяват и актьори, които по-късно се превръщат в големи звезди, сред тях Робърт Редфорд, Робърт Дювал, Уилям Шатнър и Карол Бърнет.
От телевизионен експеримент до културен символПървоначално сериалът не е безспорен зрителски хит. Той обаче постепенно изгражда публика, а повторните излъчвания го превръщат в трайна част от телевизионната култура. След края на оригиналната поредица „Зоната на здрача“ получава няколко възраждания, филмова адаптация и нови версии за различни поколения.
Най-голямото наследство на сериала е идеята, че фантастиката може да бъде едновременно забавление и форма на обществен разговор. Повече от шест десетилетия след премиерата изразът „зона на здрача“ продължава да описва свят, в който нещо изглежда познато, но правилата му вече не са същите.
Източници: CBS News, History, Смитсъниън Магазин
Прочети цялата публикация



Русе започва с фестивал месеца, посветен на българското вино (снимки)
Ще има ли магнитни бури през октомври? Една дата заслужава внимание
Първият атомен часовник е представен в Ню Йорк през 1956 г.
„Далечен хълм“: първият телевизионен сапунен сериал
2 октомври 1944 г.: Пада Варшавското въстание
Програма за Гран при на Бахрейн във Формула 1
Операция „Тайфун“: битката за Москва започва при Вязма
Левски планира зимна селекция с фокус върху Бразилия
Красимир Ранков на 75: От капитан на кораб до любим актьор
На 2 октомври 1870 г. Рим избира Италия
МВР разби група за нелегален трафик на мигранти в София, задържани са 22-ма
Учени създадоха нова система с AI, която открива фалшиви изображения с близо 98% точност
Сиа продаде половината си песни за $180 млн.
Бургаският свободен университет ще открие новата си академична година на 5 октомври
Ивкова разпореди проверка за отказ за кръводаряване в УМБАЛ „Св. Анна“
Наказвани, командировани, подслушвани: Депутати искат още данни за кандидатите за съдебен съвет
Камерунец за периода в Русия: Треньор извади пистолет срещу мен
Уау! Това ли е голът на Лигата на нациите - ирландец вкара в стил "Марадона" (видео)
Атакуваха селекционера на Португалия с плакати заради Кристиано Роналдо (снимка)
Иво Груев с награда за цялостен принос от фондация „Проф. д-р в. Гаврийски“