Граучо Маркс: комикът, който превърна остроумието в оръжие

Пурата, очилата и гъстият мустак са само външната опаковка. Истинското оръжие на Граучо Маркс е езикът – бърз, хаплив и винаги насочен към най-слабата точка на събеседника. Роден на 2 октомври 1890 г. в Ню Йорк като Джълиъс Хенри Маркс, той се превръща в един от най-влиятелните американски комици на XX век.

Граучо е третият от братята Маркс, а заедно с Чико и Харпо изгражда комедиен стил, в който логиката се разпада, авторитетите са осмивани, а всяка сериозна ситуация може да се превърне в фарс. По-късно към братята се присъединяват Гъмo и Зепо, но именно триото Граучо, Чико и Харпо остава в центъра на най-популярните им филми.

От сцената до класиките на киното

Братята Маркс първо се налагат във водевила и на Бродуей. През 20-те години спектаклите „Ще кажа, че е тя“ и „Животински крекери“ превръщат сценичната им анархия в голям хит. След това идва киното – „Кокоанът“, „Животински крекери“, „Конски пера“ и „Патешка супа“.

„Патешка супа“ от 1933 г. показва Граучо като Руфъс Т. Файърфлай – самоуверен и безскрупулен лидер, който управлява държава така, както води разговор: с поредица от абсурдни решения и светкавични обиди. Филмът първоначално не постига очаквания комерсиален успех, но с времето се превръща в една от най-ценените творби на братята Маркс.

Година по-късно „Една нощ в операта“ насочва хаоса им към по-структурирана история. Сцената в малката каюта, в която постепенно се натрупват все повече хора, остава сред емблематичните моменти на комедийното кино. През 1993 г. филмът е включен в Националния филмов регистър на САЩ като произведение с културно, историческо и естетическо значение.

Телевизионният глас на Граучо

След годините в киното Маркс изгражда успешна самостоятелна кариера. Най-голямата ѝ част е свързана с „Залагаш живота си“ – радио- и телевизионно предаване, в което участниците отговарят на въпроси, а Граучо превръща разговорите с тях в импровизирана комедия.

Предаването се излъчва по телевизията от 1950 до 1961 г. През 1951 г. Маркс получава награда „Еми“ за най-изявена телевизионна личност. Според Телевизионната академия при връчването той дори отнася със себе си не статуетката, а водещата на церемонията Розмари ЛаПланш.

Една от най-прочутите му реплики гласи: „Отказвам да се присъединя към всеки клуб, който би ме приел за свой член.“ Точната формулировка и обстоятелствата около шегата се предават в различни варианти, но смисълът е типично марксовски – самоунижение, превърнато в нападка срещу суетата и желанието за престиж.

Признание в края на живота

През 1974 г. Академията за кинематографично изкуство и наука му връчва почетен „Оскар“ за „блестящото му творчество“ и „ненадминатите постижения на братята Маркс в комедийното кино“. Наградата признава не само неговата лична кариера, но и влиянието на целия ансамбъл върху филмовия хумор.

Граучо Маркс умира на 19 август 1977 г. в Лос Анджелис, на 86 години. В архивите на Библиотеката на Конгреса остават негови сценарии, ръкописи, писма и материали за филми като „Патешка супа“ и „Една нощ в операта“. А образът му продължава да живее всеки път, когато една реплика успее едновременно да разсмее и да пробие претенциите на събеседника.

Източници: loc.gov, televisionacademy.com, quoteinvestigator.com, awardsdatabase.oscars.org, findingaids.loc.gov

Прочети цялата публикация