През 1853 г. Османската империя обявява война на Русия

На 4 октомври 1853 г. Османската империя обявява война на Руската империя и поставя началото на Кримската война. Решението идва след отказа на руския император Николай I да изтегли войските си от Молдова и Влахия – дунавски княжества, които тогава се намират под османски сюзеренитет. В руското летоброене датата е 16 октомври.

Руски части навлизат в княжествата през юли 1853 г. Николай I представя действията като натиск за гарантиране на правата на православните християни в Османската империя. За султан Абдулмеджид I и неговото правителство обаче присъствието на руска армия в османски територии е нарушение на съществуващия ред и заплаха за независимостта на държавата.

Провалът на дипломатическите опити

До войната се стига след месеци на преговори. Великобритания, Франция, Австрия и Прусия се опитват да посредничат чрез т.нар. Виенска нота, но промените, внесени от Османската империя, са отхвърлени от Русия. Така компромисът не успява да прекрати спора за статута на православните поданици на султана и за руското влияние на Балканите.

Османската декларация определя отказа на Русия да освободи княжествата като основание за война. В документа е предвиден и 15-дневен срок за изтегляне след връчването на уведомлението. В отделна част от текста се казва:

„Сублимната порта не смята за справедливо да бъде наложено ембарго върху руските търговски кораби.“

Така османските власти заявяват, че искат да ограничат действията си до военните сили, а не да засегнат руската търговия.

Конфликтът се превръща в европейска война

Първите сражения се водят по Дунав и в Кавказ. На 30 ноември 1853 г. руският флот унищожава османска ескадра в пристанището на Синоп. Нападението предизвиква силна реакция във Великобритания и Франция и ускорява включването им във войната. Двете държави обявяват война на Русия през март 1854 г., за да спрат разширяването на руското влияние и да подкрепят Османската империя.

Основният театър на военните действия постепенно се премества към Кримския полуостров. Съюзническите сили обсаждат Севастопол, главната руска военноморска база в Черно море. В конфликта участват още британски и френски войски, а през 1855 г. към коалицията се присъединява и Сардинското кралство.

Последиците от войната

Кримската война приключва с Парижкия договор от 30 март 1856 г. Русия се отказва от специалните си права върху дунавските княжества, а Черно море е обявено за неутрално и в него се забранява поддържането на военен флот от Русия и Османската империя. Дунавът е отворен за международно корабоплаване.

Войната временно запазва териториалната цялост на Османската империя, но не премахва съперничеството между великите сили за влияние на Балканите. Молдова и Влахия по-късно се обединяват, а през 1859 г. поставят началото на държавата, която ще стане Кралство Румъния.

Източници: History.com

Прочети цялата публикация