Осем години без Монсерат Кабайе – гласът, който покори света

На 6 октомври се навършват осем години от смъртта на Монсерат Кабайе – сопраното, което превърна ефирната сила на белкантото в световно разпознаваем език. Родена е на 12 април 1933 г. в Барселона, а умира на 6 октомври 2018 г. в болница в родния си град на 85-годишна възраст.

Пътят ѝ към големите сцени започва без бърз скок към славата. През 1954 г. завършва консерваторията в Барселона и печели първа награда във вокален конкурс. Две години по-късно започва работа в операта в Базел, където изпълнява по-малки роли и постепенно разширява репертоара си.

Пет минути аплодисменти в Карнеги Хол

Моментът, който променя кариерата ѝ, идва през 1965 г. Кабайе заменя в последния момент Мерилин Хорн в концертно изпълнение на „Лукреция Борджия“ от Гаетано Доницети в Карнеги Хол, Ню Йорк. Тя почти не е позната на американската публика, но след първата ария залата реагира с пет минути непрекъснати аплодисменти. „Когато Кабайе започна първата си ария, сякаш всички спряха да дишат“, пише критикът Джон Груен в „Ню Йорк Хералд Трибюн“.

След този успех испанската певица започва да се появява на сцените на „Метрополитън опера“, „Ла Скала“, Виенската държавна опера и Кралската опера „Ковънт Гардън“. През 1972 г. дебютира в Лондон като Виолета от „Травиата“. В репертоара ѝ влизат още Мими от „Бохеми“, Тоска, Саломе, Аида и Норма.

Силата на Кабайе не се изчерпва с мощта на гласа. Тя е известна с дългите фрази, прецизната техника и способността да изпява високи тонове почти шепнешком. „Бог ме е благословил – не знам как иначе да го кажа – с красив звук“, казва тя в интервю за „Вашингтон пост“ през 1973 г.

„Барселона“ и срещата с Фреди Меркюри

За широката публика Кабайе става позната и извън операта след срещата си с Фреди Меркюри. През 1987 г. двамата записват „Барселона“, а едноименният албум излиза през 1988 г. Песента достига осмо място в британската класация и по-късно се превръща в музикален символ на Олимпийските игри в Барселона през 1992 г. Меркюри умира през 1991 г. и не успява да изпълни песента с Кабайе на олимпийската церемония.

Дуетът с фронтмена на „Куин“ не заличава оперното ѝ наследство. Кабайе записва повече от 80 албума, работи с диригенти и певци от няколко поколения и получава награда „Грами“ за „Rossini: Rarities“. Продължава да излиза на сцена до 2016 г., въпреки че още от 70-те години неведнъж говори за оттегляне.

„След това се прибирате в хотелската стая и може би няма никого. Лягате на леглото и мислите“, спомня си Кабайе за живота след спектакъл. По думите ѝ умората е била приемлива, когато е знаела, че е дала „всичките си сили и всичките си сетива“. Тъкмо това усещане – за пълно отдаване на сцената – остава в основата на паметта за Монсерат Кабайе.

Източник: theguardian.com

Прочети цялата публикация