Рангел Вълчанов – киното като памет, ирония и въпрос

В киното на Рангел Вълчанов детството не е само спомен, а начин да се гледа на света. В „Лачените обувки на незнайния воин“ детските видения, селските образи и тревогите на възрастния човек се срещат в един от най-личните филми в българското кино. Точно на 12 октомври 1928 г. в село Кривина, край София, е роден неговият автор.
Вълчанов завършва театрална режисура при професор Боян Дановски във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1953 г. Още от 1952 г. работи в Студията за игрални филми „Бояна“ като асистент-режисьор и режисьор-постановчик. Първият му самостоятелен филм е „На малкия остров“ от 1958 г. Лентата е заснета по сценарий на Валери Петров и получава отличия на кинофестивалите в Прага и Мелбърн, с което заявява присъствието на българското кино извън страната.
Режисьор с личен почеркСлед дебюта идват „Слънцето и сянката“, „Инспекторът и нощта“, „Вълчицата“, „Езоп“, „Лице под маска“ и „Следователят и гората“. В тези филми Вълчанов развива почерк, в който драмата и иронията съществуват едновременно. Героите му рядко са еднозначни, а историите им често поставят въпроси за избора, вината, паметта и свободата.
„Лачените обувки на незнайния воин“ от 1979 г. е сред най-важните му произведения. Филмът е изграден като спомен за детството и като размисъл за времето, в което човек пораства. По-късно Вълчанов продължава да търси връзката между личната история и обществото във „За къде пътувате?“, „А сега накъде?“ и „А днес накъде?“. Той работи и в документалното кино, като създава филми за личности и теми от българската култура.
„Всичко може“, когато има страстРангел Вълчанов е не само режисьор, но и сценарист, актьор и писател. Българското национално радио посочва, че в творческата му биография влизат 33 български филма, 12 сценария и 17 роли в киното. В последните години от живота си публикува три книги – „Всички ще умрем, а сега наздраве“, „Ура! Най-после и онемях“ и „Хем съм сам, хем няма никой“.
В интервю, цитирано от БНР, Вълчанов казва: „Всичко може, ако го запълниш със съответната страст, талант, вкус.“ В тази мисъл има и ключ към неговото кино – то не се подчинява на готови формули, а търси живия човек зад ролята, спомена и обществената маска.
През 1995 г. кинематографичната общност го избира за режисьор номер 1 на България за XX век. Получава орден „Стара планина“ първа степен, държавната награда „Паисий Хилендарски“, награди за цялостно творчество и отличието „Златен век“ с огърлие през 2013 г. Рангел Вълчанов умира на 30 септември същата година, но филмите му продължават да задават същия въпрос, който стои и в заглавието на една от най-познатите му творби: „А сега накъде?“
Източници: archives.bnr.bg, bntnews.bg, bta.bg
Прочети цялата публикация



Да бъдеш Уитни Хюстън
Сделката на САЩ за руски дизел постави под въпрос енергийното примирие
България си върна останките на цар Самуил, но може ли да стори същото и с костите на Гоце Делчев?
Борисов и Цветанов: Когато да напомниш, че още си в тренда е по-важно от националната сигурност
Какво учат турските деца за Санстефанския договор, Берлинския конгрес и България?
В Скопие: Гърция отне античността на РСМ в Преспа, а сега българите взимат и Средновековието
Греъм Грийн: писателят, който превърна съмнението в литература
Костите на Самуил се връщат в България от Гърция, а Северна Македония е готова да ни „даде“ на Аспарух
Министър Евтим Милошев: Завръщането на цар Самуил в България е исторически момент и можем само да бъдем благодарни, че сме съвременници на този акт
30 септември 1924 г.: Роден е Труман Капоти - писателят, който превърна престъплението в литература
Община Пловдив ще модернизира детска градина "Родина" по програма
Литва призова Украйна да удари още руски центрове за данни
Отвориха отново гробницата на Аменхотеп III след 20 години реставрация
Рейсинг Булс запазва Лоусън и Линдблад за 2027 г., Никола Цолов ще е резервен пилот
Отменят се концертите на Общинския духов оркестър на 12 и 13 октомври
Пратиха в ареста тираджията от катастрофата с жертва на АМ "Тракия" край Сливен