Ив Монтан: от марсилския мюзикхол до световното кино

Преди да стане Ив Монтан, той е Иво Ливи – момче от италианска емигрантска фамилия, израснало в Марсилия. Роден е на 13 октомври 1921 г. в Монсумано Терме, Тоскана, а семейството му се установява във Франция, когато той е още дете. Училището остава рано зад гърба му. Следват работа в пристанището, различни дребни професии и първи изяви като певец в марсилски заведения.

Сценичният псевдоним идва заедно с решението да превърне гласа и присъствието си в професия. През 1944 г. Едит Пиаф го забелязва в парижкия театър „Мулен Руж“. Тя не само го включва в своите спектакли, но и му помага да изгради репертоар и сценичен образ. Двамата работят заедно до 1946 г., а срещата с Пиаф се оказва повратна точка за младия артист.

От песента към голямото кино

Монтан дебютира на големия екран във „Вратите на нощта“ на Марсел Карне през 1946 г. Първоначално киното изглежда като продължение на популярността му от мюзикхола, но постепенно актьорът започва да търси роли с по-голяма драматична тежест. Пробивът идва през 1953 г. със „Заплатата на страха“ на Анри-Жорж Клузо – напрегнатия разказ за мъже, които превозват нитроглицерин по опасен път. Филмът го превръща в международно име, а изпълнението му показва, че зад певческата харизма стои актьор с изразителна сдържаност.

В следващите десетилетия Монтан работи с режисьори като Ален Рене, Коста-Гаврас и Жан-Пиер Мелвил. Играе в „Войната е свършила“, „Червеният кръг“ и „Сезар и Розали“, а през 1986 г. се появява като Сезар Субейран в „Жан дьо Флорет“ и „Манон на извора“ на Клод Бери. Двете продукции го връщат в центъра на вниманието и му дават едни от най-запомнящите се роли в късния етап на кариерата му.

Гласът на Париж

Паралелно с киното Монтан изгражда репертоар, в който Париж, любовта, самотата и ежедневието звучат с еднаква сила. Сред най-познатите песни, свързвани с него, са „Падналите листа“, „Под небето на Париж“, „Велосипедът“ и „Моят въртележка“. Той не е просто изпълнител на мелодии, а сценичен разказвач – артист, който използва жест, походка и мимика, за да превърне песента в малък театър.

Личният му живот също е част от културната история на следвоенна Франция. През 1951 г. се жени за актрисата Симон Синьоре. Двамата остават една от най-известните артистични двойки на своето време, а професионалните им срещи включват сценични и филмови проекти.

Артист с политически глас

Монтан не стои встрани от обществените конфликти на епохата. През 1950 г. подписва Стокхолмския призив за забрана на ядреното оръжие. По-късно политическите му позиции му създават проблеми в Съединените щати и влияят върху отношенията му с част от левите среди, особено след разочарованието му от съветската политика. В архивно интервю, съхранено от INA, той обяснява избора си така: „Би било глупаво да не се интересувам от проблемите около мен.“

През 1987 г. председателства журито на кинофестивала в Кан – признание за мястото му не само като звезда, но и като уважаван професионалист в киното. Ив Монтан умира на 9 ноември 1991 г. в Сенли, Франция, на 70 години. Оставя след себе си образ, който трудно се побира в една професия: певец с актьорска чувствителност, актьор с усет към песента и публична личност, превърнала собствения си път от марсилския мюзикхол до световната сцена в част от историята на европейската култура.

Източници: lemonde.fr, allocine.fr, aif.ru

Прочети цялата публикация