Василий Верешчагин – художникът, рисувал войната в България

На 14 октомври 1842 г. по стар стил, или на 26 октомври по нов стил, в Череповец е роден Василий Верешчагин – руски живописец баталист, пътешественик и военен художник, чието име остава трайно свързано и с историята на България. Той не наблюдава Руско-турската война отдалеч. Участва в нея като доброволец, вижда сраженията по Дунав, Плевен и Шипка и превръща преживяното в картини, далеч от парадния образ на войната.

В началото на бойните действия Верешчагин се качва на миноносеца „Шутка“. Корабът е обстрелван от брега и от османски военни съдове, а художникът е тежко ранен в бедрото. Въпреки това той продължава да следи събитията и да събира впечатления за бъдещите си платна. Българското национално радио посочва, че неговият брат Сергей също е доброволец и загива при третия щурм за Плевен, а другият му брат Александър е адютант на генерал Михаил Скобелев и е ранен във войната.

Плевен и Шипка върху платното

Сред най-познатите творби на Верешчагин са „Превързочен пункт край Плевен“, „На Шипка всичко е спокойно“ и „Шипка-Шейново“. В тях няма само знамена, атаки и военни командири. Художникът показва умората, раните, смъртта и следите, които сраженията оставят върху обикновения войник.

Тази гледна точка го отличава от традиционната батална живопис на XIX век. В картините му войната е едновременно историческо събитие и човешка трагедия. Националният военноисторически музей посочва сред свързаните с Освобождението произведения и „Превземането на редута Гривица“, посветено на боевете край Плевен на 30 август 1877 г.

„Не трябва да се страхувам да жертвам плътта и кръвта си, иначе картините ми не биха били такива, каквито трябва да бъдат“, казва Верешчагин за участието си във войната. Художник на битките и на човешкото страдание

Василий Верешчагин пътува из Кавказ, Средна Азия, Индия, Япония и други части на света. Работи не само като баталист, а и като наблюдател на различни народи, култури и конфликти. Военният му опит обаче остава един от най-силните центрове в творчеството му.

Той загива през 1904 г. на борда на броненосеца „Петропавловск“, взривен от японска мина край Порт Артур. Повече от век след смъртта му картините за Плевен, Шипка и Шейново продължават да бъдат сред визуалните образи, чрез които се помни Руско-турската война и освобождението на България.

Източници: old-news.bnr.bg, bta.bg

Прочети цялата публикация