Шокиращ разказ на Микел Мерино: Имам късмет, че съм жив, шрапнел се заби в седалката, на която обикновено седях

Халфът на Арсенал и герой на Испания от Евро 2024 и Мондиал 2026 - Микел Мерино, разказа за най-големите трудности, през които е преминал в своята кариера.

Както е известно, през февруари Мерино получи една от най-тежките новини в кариерата си. След фрактура на кост в дясното ходило лекарите му съобщават, че възстановяването ще отнеме около шест месеца. Само четири месеца остават до Мондиал 2026, а перспективата да участва в него изглежда почти невъзможна. Дори най-добрите специалисти срещат трудности при определянето на подходящото лечение. Един от лекарите му казва директно: „Микел, съжалявам. Невъзможно е“.

Въпреки тежката диагноза футболистът не се отказва. Следват седмици на изследвания, лечение и рехабилитация, през които до него неотлъчно е съпругата му Лола, която по това време очаква дете. Мерино признава, че в най-трудните моменти се е чувствал неудобно да продължава да иска помощ от нея, но именно нейната подкрепа му помага да запази вярата си и да продължи напред.

Това не е първият път, когато той е изложен на огромно напрежение. Когато е едва на 20 години и играе за Борусия Дортмунд, автобусът на отбора е атакуван с три бомби по пътя към мач от Шампионската лига. Експлозиите разтърсват автобуса, а след тях настъпват хаос, дим и паника. Мерино си спомня как вижда кръв по пода и как същата вечер чака в болницата своя съотборник Марк Бартра, който е тежко ранен в областта на китката.

„Имам късмет, че съм жив. Бях на 20 години и играех за Борусия Дортмунд, когато атакуваха автобуса ни с три бомби, докато пътувахме към мач от Шампионската лига. Чу се оглушителен шум, а след това си спомням как автобусът едва не се преобърна. Обърнах се назад и видях кръв по пода. Дим, крясъци. Спомням си как същата вечер бях в болницата и чаках Марк Бартра, чиято китка беше тежко потрошена. На следващия ден някой ми разказа, че огромно парче шрапнел се било забило в облегалката за глава на седалката до тази на Марк. Седалката, на която обикновено седях аз. Но този ден тя беше празна. Краката ми бяха малко натежали, а предните седалки можеха да се накланят назад. Затова седнах там. И може би именно това е спасило живота ми", разказва халфът на Арсенал в "The Players’ Tribune".

Прочети цялата публикация