Радев, Йотова и Украйна: крайно време е за единна българска позиция

Ескалацията на войната от страна на Русия и агресивните ѝ действия на територията на натовски държави, включително в България, изисква единна българска позиция - и то не тази, която правителството има, или изглежда, че има. "Стратегическата неопределеност" на Радев и Йотова относно войната в Украйна вече се превръща в сериозен пасив за България: ние сме едновременно обявени за враг от Русия, а партньорите ни в НАТО и ЕС се чудят какво правим. А може и направо да ни броят като слабото звено, проникнато от руско влияние.

Две възможни оправдания

Досегашната политика на Радев и Йотова имат две възможни оправдания. Първото е, че "стратегическата им неопределеност" ще подобри отношенията ни с Русия. Вярно е, че Лавров и компания на два пъти похвалиха Радев; вярно е, че Митрофанова проведе разговор с премиера на България след ударите в икономическата ни морска зона, но фактът е, че неприятелските действия - включително палежи на Старлинк антени - не са спирали. Т.е. военните действия и провокации от страна на Русия продължават, ескалират и на нас нищо не ни е спестено, в сравнение с Румъния например. Просто тя е по-близо от нас.

Второто възможно оправдание е, че Радев и Йотова чакат Украйна да капитулира и се позиционират по отношение на Русия като победител. Може да се допусне, че за Радев това важи от ден първи на войната, но все пак изминаха пет години, а Украйна не е капитулирала. Може би е време за някаква преоценка, въпреки че путинските рупори у нас и в чужбина вече сто и дванадесети път обявяват руската победа. Може би и Тръмп прави последен опит преди вероятния разгром на републиканците на междинните избори да даде обещаното на Путин: било то с дизеловата сделка (одобрена от Радев), или със спирането на Старлинк и разузнавателна иформация. Какво е точно обещаното - не знаем. Но изглежда очевидно, че американската администрация и Путин са си обещавали взаимно неща. Радев и Йотова може би се надяват те да са руска победа под някаква форма, така че и двамата да излязат по-близо до печелившия край на историята.

Целият въпрос обаче е какво точно печели България от една руска победа. Защо е добре за нас почти до границата ни да имаме една имперска, агресивна автокрация, за която дори и не можем още да си представим цялостната картина на насилие срещу собствените ѝ граждани и окупираното население. Един ден и тази информация ще излезе наяве и тогава усещането ще е може би като при разкритията за Холокоста или сталинския терор, макар (да се надяваме) размерите на престъпленията да са по-малки. Но надеждата на някои хора явно е това да е далеч във времето, така че те да не се червят по чисто възрастови причини.

Най-абсурдното оправдание за снишаването и шикалкавенето по отношение на руските атаки в Черно море е, че нямало "категорични доказателства", но логиката сочела, че Русия има полза от тях. Ако търсим доказателства, на които пише "руски дрон, изпратен от Путин", сигурно няма да ги намерим, дори ако в бургаския завод разглобят напълно поразените кораби. Но обобщената картина е ясна: Русия се опитва да прекъсне целия морски трафик към и от Украйна в нашата част на Черно море, което на практика води най-малко до затрудняване на цялото корабоплаване. Това е проблемът и той е безспорен - и не се свежда до това откъде какъв дрон е долетял. Най-комична е хипотезата на Митрофанова за "трета страна", която извършвала нападенията. Самият факт, че отговорни политици от "Прогресивна България" повтарят сериозно тази хипотеза, е срам за българската политика.

Време е България да се приеме наистина сериозно като отговорна държава и да действа в собствения си интерес. Този интерес е Украйна да не капитулира, а агресорът с имперски амбиции да не бъде награден за това, че тежко е нарушил всякакви базови норми на международното право.

Също така интересът на България е тя да бъде максимално добре защитена и въоръжена, така че да възпира всякакви мисли за агресия спрямо себе си. За целта трябва да участваме напълно в колективните инициативи на НАТО и ЕС за превъоръжаване и отбрана. С дроновете стана ясно, че е много по-изгодно да участваме в колективни програми, защото така цената на апаратите пада. По същата логика трябва да се включим и в програмата на ЕС с Украйна "Фрея" за балистични ракети. В крайна сметка е ясно, че Русия тормози Украйна с предимството си точно в този вид оръжие и е в интерес на всички европейци това предимство да бъде елиминирано. Може би е разбираемо, ако Португалия не иска да участва в подобна програма, но за нас, които сме на източния фланг, неучастието е просто безотговорност. Особено като не се посочват алтернативите на снабдяването на България с възпиращи средства. Възможно е да се молим на Гърция или Турция да ни защитават, но и това си има политическа и икономическа цена, която не е по-ниска от тази на участието ни във "Фрея" или други подобни инициативи за колективна отбрана.

Не само контрапродуктивно, но и дълбоко неморално

Но най-важното, по което трябва да се съгласим, е, че празното и неморално дрънкане, че някой бил "за мир", а всъщност искал Украйна да капитулира, като ѝ се спре помощта, трябва наистина да престане. Тези, които действително искат мир, взимат мерки, така че агресорът да прекрати нападенията си. Причината войната да продължава е, че Русия смята, че има полза от насилието. И ако искаме от някого "мораториум" на военните действия, то това не са ЕС и Украйна: и двата субекта отдавна са готови и съгласни на незабавно спиране на огъня по фронтовата линия и последващи преговори.

Докато руската страна продължава да си прави сметка, че войната е в нейна полза, тя ще я води и ще я ескалира. Тъй като е блокирана на фронта, Русия ще засилва терористичните си атаки по украинските градове и в Черно море, колкото и призиви за "мир" да отправя българската власт към ЕС и украинците - с внушението, че уж те не желаели край на войната. Ако имат смисъл, исканията за мораториум трябва да са отправени не към Брюксел или Киев, а към Москва на първо и основно място: срещата с Митрофанова например беше точното място за подобни искания. Внушението, че едва ли не друг е виновен и отговорен за продължаването на войната - Киев или Брюксел - е не само контрапродуктивно, но и дълбоко неморално. А второто все пак е много важно.

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Източник: www.dw.com

Прочети цялата публикация