Сартр отказва Нобеловата награда за литература през 1964 г

На 22 октомври 1964 г. Жан-Пол Сартр е обявен за носител на Нобеловата награда за литература, но не приема отличието. Шведската академия го награждава за творчество, което „със своето богатство от идеи и духа на свободата и търсенето на истината е оказало широко влияние върху съвременната епоха“.
Решението идва в момент, когато Сартр вече е сред най-влиятелните френски писатели и философи. Роденият на 21 юни 1905 г. в Париж автор е познат с романите, пиесите и философските си трудове, свързани с екзистенциализма. През същата 1964 г. излиза автобиографичната му книга „Думите“.
Писмото, което не спира наградатаСартр научава за намерението на Шведската академия от публикация във „Фигаро литерар“ на 15 октомври. На следващия ден изпраща писмо, с което заявява, че ще откаже наградата. Писмото обаче не е прочетено навреме и Академията обявява решението си на 22 октомври. Това обстоятелство е описано в архивен материал на „Льо Монд“.
В изявление пред шведската преса Сартр обяснява, че отказът му не е насочен срещу Шведската академия или срещу самата Нобелова награда. „Писателят трябва да откаже да бъде превърнат в институция“, заявява той. По думите му подписът „Жан-Пол Сартр“ не би означавал същото като подписа „Жан-Пол Сартр, Нобелов лауреат“.
Свободата преди отличиетоПричините му са едновременно лични и принципни. Сартр посочва, че винаги е отказвал официални почести. През 1945 г. не приема ордена „Почетен легион“, а преди това отказва и предложения да заеме място във Френския колеж.
Според него писателят трябва да действа единствено чрез средствата на литературата. Официалното признание можело да създаде натиск върху читателите и да промени начина, по който се възприема неговото творчество. Той се опасява и че личните му политически позиции ще бъдат свързвани с Нобеловата институция.
Сартр обръща внимание и на паричната страна на наградата, която през 1964 г. възлиза на 250 000 шведски крони. Той признава, че средствата биха могли да бъдат използвани за подкрепа на каузи, включително на антиапартейдното движение, но отказва да приеме сумата заедно с отличието.
Философът добавя и политически мотив: според него наградата неизбежно би била тълкувана през противопоставянето между културите на Изтока и Запада. Той не определя Нобеловата награда като „буржоазна“, но смята, че подобно тълкуване би било неизбежно в определени среди.
Сартр умира на 15 април 1980 г., без да промени решението си. Нобеловата фондация определя случая като отказ на лауреат, който последователно е отхвърлял официалните отличия.
Източници: lemonde.fr, nybooks.com, apnews.com
Прочети цялата публикация



Боб Дилън се срещна с папа Лъв XIV във Ватикана в ексцентричен вид (СНИМКИ)
„Спорните“ будители: Когато почитта към националните герои предизвиква скандали, протести и обвинения в незаслужена слава
Два литературни шедьовъра, излезли на 22 октомври
Иван Бунин: писателят изгнаник, спечелил Нобелова награда
Георги Господинов ще участва в среща в Нюйоркския университет
Гюнтер Грас: скандалите зад образа на моралния глас
Юджийн О'Нийл и странните му навици на усамотен гений
Ленард Бърнстейн: 10 неизвестни факта за великия маестро
Дарио Фо: смехът като оръжие срещу властта
М. Джон Харисън спечели „Букър“ за „The End of Everything“
"Автомобилна администрация" премахва няколко мобилни приложения – "Максим", "TUDA" и "TAXSEE" вече няма да са активни
Блок в Русе е сред сградите с удължен срок за отчитане на санирането по ПВУ
Путин отговори с виц на искането на САЩ Европа да участва в преговорите за Украйна
Примата на българския джаз Камелия Тодорова описа живота си в книга
Мерц: Русия е готова да приеме Европа в преговорите
Даренията в България намаляват през 2025 г. (графики)
Ще има нови правила за проби и изследване на млякото
560 блока в страната са санирани по Плана за възстановяване
Протестната вълна стигна до Испания
Густаво Бусато спечели трофей в Бразилия