Политиката в САЩ, Франция и Германия усложнява плановете на НАТО

Военните планове на НАТО за защита на Европа се сблъскват с политическа несигурност в САЩ, Франция и Германия. Алиансът разполага с оперативна схема за действие при евентуален конфликт, но нейното изпълнение зависи от решенията на правителствата и от готовността им да предоставят войски, оръжия и командни ресурси.

„Моята теория на победата е проста: ще спрем първоначалната атака. Ако тя продължи, ще я притъпим и ще предотвратим всяко настъпление на противника. Ако е необходимо, ще унищожим силите му и системата, която поддържа бойните му действия“, заяви върховният главнокомандващ на силите на НАТО в Европа генерал Алексус Гринкевич на форум във Варшава.

В същото време генералът даде да се разбере, че конкретното участие на американските сили не може да бъде определено единствено от военните планове. „В крайна сметка това е политическо решение кой ще предостави войски и къде“, каза той. Гринкевич подчерта, че американските сили в момента са разположени по източния фланг на Алианса.

Вашингтон уверява съюзниците, но преразглежда присъствието си

След междинните избори в САЩ посланикът на Вашингтон в НАТО Матю Уитакър заяви, че американската външна политика не се променя. „Не очаквам междинните избори да доведат до промяна“, каза той на Берлинската конференция по сигурността и добави, че САЩ остават ангажирани с целия договор на НАТО, включително с член 5 за колективната отбрана.

Уверенията обаче идват на фона на преглед на американското военно присъствие в Европа. Администрацията на Доналд Тръмп настоява европейските държави да поемат по-голяма част от разходите и способностите, необходими за отбраната на континента. Това засилва тревогите сред съюзниците, че бъдещи решения във Вашингтон могат да променят наличните за НАТО американски сили и средства.

Американските способности са особено важни за въздушното превъзходство, далекобойните удари, разузнаването и противовъздушната отбрана. Европейската отбранителна индустрия се разраства, но според анализите част от възможните дефицити ще може да бъде компенсирана едва към края на десетилетието.

Изборите във Франция и Германия добавят нов риск

Франция ще избира президент през 2027 г. Марин льо Пен, която е сред водещите кандидати, отново заяви през септември, че страната трябва да напусне интегрираните военни структури на НАТО. Тя уточни, че това не трябва да се случва, докато войната в Украйна продължава. Жан-Люк Меланшон също се противопоставя на Алианса.

Подобна промяна би поставила въпроси за френското участие в бойните групи на НАТО в Естония и Румъния, както и за евентуална европейска военна мисия в Украйна след прекратяване на бойните действия.

В Германия правителството планира превъоръжаване и подготовка на армията за възможен конфликт до 2029 г. Реализирането на тези намерения обаче може да бъде повлияно от резултата на федералните избори през същата година. Алтернатива за Германия води в част от проучванията, а партията има различни позиции за ролята на Германия в европейската отбрана и отношенията с Русия.

На този фон европейските съюзници съобщават за повече случаи на саботаж, кибератаки и навлизане на дронове и други летателни апарати във въздушното пространство на НАТО. Няма данни за непосредствена подготовка на конвенционална руска атака, но съчетанието от хибридни действия и политическа несигурност затруднява опитите на Алианса да представи единен и надежден план за възпиране.

Източници: devdiscourse.com, apnews.com, lemonde.fr

Прочети цялата публикация