От тишината на родния град до върха на света: невероятният път на Унай Симон

Когато Унай Симон получи трофея „Яшин“, вниманието беше насочено към него. Испанският вратар обаче отново насочи разговора към хората около себе си. Така се вписва в историята на кариерата му – далеч от шума, но все по-близо до най-голямото признание.

Симон спечели наградата за най-добър вратар в света с 351 точки в гласуването за „Златната топка“. Давид Рая остана втори със 128 точки по-малко, а Тибо Куртоа завърши трети. Две години по-рано Симон беше втори след Емилиано Мартинес с 213 точки, докато през миналата година дори не попадна сред десетимата номинирани.

Титуляр почти по случайност

Унай Симон е роден във Витория през 1997 г. и израства в Мургиа – село, в което като дете помага на баба си и дядо си да пълнят тубите си от цистерна за вода. През 2011 г., на 14 години, той се присъединява към академията на Атлетик.

Пътят му до титулярното място в първия отбор не е планиран. През 2018 г. Атлетик продава Кепа Арисабалага на Челси. Симон по това време е млад вратар, минал през Баскония и Атлетик Билбао, а междувременно е изпратен под наем в Елче.

След само 20 дни той се връща в Билбао. Причините са контузията на втория вратар Иаго Ерин и отказът на Алехандро Ремиро да поднови договора си. Мнозина очакват Симон да бъде временно решение. Той обаче използва възможността и превръща позицията в своя.

От съмненията до върха

Година по-късно Симон става европейски шампион с Испания до 21 години. Треньор на отбора е Луис де ла Фуенте, който по-късно продължава да му гласува доверие и в мъжкия национален тим.

Играта на вратаря също се променя. Луис Енрике вижда, че Симон може да участва активно в разиграването с крака, и му дава време да развие тази страна от представянето си. Самият вратар описва процеса като съчетание от анализ, тренировки и смелост.

Съмненията обаче не изчезват напълно. По време на последното издание на Лигата на нациите дори Де ла Фуенте признава, че Симон дълго време е бил третиран несправедливо. Треньорът въпреки това продължава да го избира.

Изборът да остане в Атлетик

През 2024 г. Симон подписва договор с Атлетик до 2029 г. без освобождаваща клауза. Той заявява, че иска да стане най-добрият вратар в света като част от баския клуб.

„Дължа живота, който имам, на Атлетик“, казва Симон. Политиката на клуба да разчита на играчи с баски произход означава, че участието в Шампионската лига не е гарантирано всяка година, а пътят към индивидуални отличия е по-труден. Въпреки това именно с Атлетик той стига до първия си трофей „Яшин“.

Симон описва себе си като срамежлив с хората, които не познава, и предпочита да „стои далеч от шума и суетата“. Той вече няма профили в социалните мрежи, след като започва да позволява на коментарите да определят настроението му – от лошо при отрицателните оценки до отлично при положителните.

При едно от последните си посещения в Мургиа той пристига с автомобила, който кара от осем години, събира децата от селото и ги води да играят футбол. Това е същият подход, с който приема и най-голямата си лична награда – без да я превръща само в своя история.

Източници: bbc.com

Прочети цялата публикация